Саве Попбожинов
Саве Попбожинов (Попов) Чибуков е български иконописец от Възраждането, представител на Дебърската художествена школа.[1]
| Саве Попбожинов | |
| български зограф | |
| Роден |
1864 г.
|
|---|---|
| Починал | 1894 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Биография редактиране
Роден е в мияшкото село Селце, Дебърско, в семейството на свещеник Божин Илиев. Брат му Апостол Попбожинов (? - 1923) е предприемач и общественик.[2] Учи образопиство при чичовците си Ненчо Илиев и Наум Илиев, както и при Венко Мауровски в Оряхово. Работи с Мауровски и с Велко Илиев из Румъния.[1] През есента на 1889 година работи в „Свети Николай“ в Куманка, Каракалско заедно с Велко Илиев и брат му Мирон Илиев.[3] След това се отделя от тях и се връща в Оряхово.[3] През пролетта на 1890 година Мирон Илиев се връща в Оряхово, откъдето с Григор Пачаров заминават за Македония.[3] А Велко Илиев, Саве Попбожинов и Мелетий Божинов изрисуват църквата в село Катен.[3] През есента Мирон и Григор се връщат и заедно с другите трима заминават за Влашко и изписват църквата „Свети Николай“ в село Вълчеле.[3]
Работи в София и Софийско.[1] Негова икона на Свети Спиридон има в Германския манастир, подписана „С. Попов“ и датирана 12 декември 1885 година. Дело на Саве Попбожинов са убрусът, царските двери и малките олтарни икони - деянията, на горния ред на иконостаса в „Свети Илия“ в Княжево. Негови икони има и в Долнолозенския манастир, а малка негова икона на Св. св. Кирил и Методий - в „Света Петка Стара“ в София. Негови са иконите за църквата „Преображение Господне“ на Кърчин, над Битуше.[1]
В 1893 година Мирон Илиев работи в „Свети Георги“ в Луковит с помощниците си[3] и Максим Ненов.[4] Там изписват купола и поправят икони.[3]
През есента на 1893 година тайфата на Мирон Илиев работи в „Света Троица“ Карлуково. Работят в „Света Троица“ в Мездрея (1893) и в „Свети Атанасий“ в Галатин. По-късно Мирон Илев работи в старата църква „Свети Георги“ в Оряхово, където преправя лозите, позлатява резбите и рисува стенописи.[3]
През есента на 1894 година Мирон Илиев, Мелетий Божинов и Саве Попбожинов отиват в Червен бряг, а Велко Илиев и Григор Петров след като завършват работата в църквата „Свети Спас“ в Бутан, се присъединяват към тях и рисуват икони и стенописи в Червен бряг. След това Мирон Илиев работи с тайфата си в Реселец и изрисува всички икони и стенописи в църквата „Свети Георги“.[3]
Сава Попбожинов умира в София в 1893[2] или 1894 година от туберкулоза.[1]
Родословие редактиране
| Ненчо | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Ненчов (? — 1879) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Григор Илиев | Наум Илиев | поп Божин Илиев | Ненчо Илиев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Григоров | Христо Григоров | Саве Попбожинов (1864 — 1894) | Апостол Попбожинов (? — 1923) | Иван Попбожинов | Теофил Ненчов | Стефан Ненчов | Янаки Ненчов (? — 1930) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 262.
- ↑ а б Парцел 49 // София помни. Посетен на 13 август 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 204.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 189.