Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Николай.

„Свети Николай“ или „Свети Никола“ е православна църква в град Пловдив, посветена на свети Никола Мирликийски.

„Свети Николай“
Sveti nikola plovdiv.JPG
Местоположение в Пловдив
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Пловдив
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Пловдивска
Време на изграждане 1835 г.
Съвременен статут действащ храм
„Свети Николай“ в Общомедия
Иконостасът
Владишкият трон

Намира се в Старинния град (Трихълмието), на около 70–80 м западно от катедралата „Света Богородица“, на която е параклис.

ИсторияРедактиране

За храм „Свети Никола“ в Пловдив, разположен най-вероятно на мястото на сегашния, споменава през 1578 г. Стефан Герлах, който посетил града на път от Виена за Цариград.[1]

През 1798 г. параклисът е възстановен с отпуснати от настоятелството на храм „Света Богородица“ 4300 гроша и други дарения.[2] Ремонтът е некачествен и скоро се налага изграждането на нова постройка.

Съгласно двуезичен (гръцки и църковнославянски) надпис на северната вътрешна стена, над главния вход, сегашната сграда на параклиса е издигната през 1835 г., по време на тогавашния пловдивски митрополит Никифор и със средства на православни християни от града. Главен дарител навярно е бил Вълко Тодоров Чалъков, който живеел съвсем близо до храма. Когато той умира на 17 май 1841 г., заради големите му заслуги за църквата енориашите го погребват в наоса. Надгробната му плоча и сега се пази там.

Кои са били майсторите, издигнали сградата, не се знае със сигурност, но се предполага, че са от Брациговската школа.[3]

Днес параклисът „Свети Николай“ се обслужва от храмовите свещеници на съседната църква „Света Богородица“. Всеки четвъртък след литургията в него се отслужва молебен на свети Николай.

Храмовият празник e 6 декември, Никулден.

АрхитектураРедактиране

Параклисът представлява малка, еднокорабна базилика с една абсида и размери 17,5 м на 9,8 м на 6 м. Изграден е от неоформен камък и само източната олтарна стена и абсидата са от правилно издялани каменни блокчета. Поради стръмния и скалист терен, на който се намира храмът, притворът му е от северната страна, а не от западната, както обикновено се строят църквите.

Иконостасът произхожда в по-голямата си част от предишната, съборена църква „Св. Николай“ и датира от втората половина на XVII в., което го прави най-стария в Пловдив. Предполага се, че е изработен от местни майстори, повлияни от дърворезбата в голямата черква на Бачковския манастир.[4] Размерите му са 7,5 м на 3,9 м. В горната си част е покрит с резба, която е цялостно позлатена. С дърворезба са украсени и царските двери.

 
Храмът отвън

Главните иконостасни икони на Иисус Христос, Богородица, Йоан Кръстител, св. Никола, св. Варвара и Св. Сава Освещени не се подписани и датирани. Стилът им обаче сочи, че са от Захари Зограф, за когото се знае, че е работил в Пловдив по време на освещаването на храма (1835).[5] Храмовата икона на Николай Чудотворец е подарена (според надпис вляво от образа на светеца) от съпругата на чорбаджи Вълко – Рада Чалъкова. В южния край на иконостаса има една сравнително малка икона на мъченик Николай Нови (Анатолийски), която Светла Москова приписва на Христо Димитров.[6] По този начин в храма съседстват произведения на двама водещи възрожденски иконописци, баща и син.

Иконата „Успение Богородично“ в северния край на иконостаса е в руски стил и затова се предполага, че е донесена от Русия. Тя е със златни орнаменти.

Образът на св. св. Петър и Павел, изрисуван върху платно на страничната (дяконска) иконостасна врата, датира от 1885 г. и е подписан от художника Георги Ксафов (1856 – 1931).

Архиерейският трон е резбован и отчасти позлатен. Предполага се, че е произведение на дебърски майстори, че датира от ХVІІІ в. и че също е останал от стария храм. Той е с височина 3 м и ширина 0,8 м. На облегалото му е окачена икона на Иисус Христос Велик Архиерей с надпис „1882 г., 26 февруарий“. Авторът ѝ е неизвестен, но по стил тя прилича на рисуваната от Атанас Гюдженов през 1880 г. икона „Успение Богородично“ в катедралния храм „Света Богородица“.[7]

БележкиРедактиране

  1. Tagebuch der vonzween Glorwurdigsten Romischen Kaysern Maximiliano und Rudolpho ... Franckfurth am Mayn, 1674, 516, ср. превод.
  2. Αποστολίδης, Κ. Μ. Η Ιερά της Φιλιππουπόλεως Μητρόπολις και οι κώδικες αυτής. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 4, 1937–1938, 34.
  3. Алваджиев Н. Старинни черкви в Пловдив. Летера, Пловдив, 2000.
  4. Гергова, И. Ранният български иконостас, 16–18 век. С., 1993, 22, 29, 94.
  5. Москова, Св. Зографии Захариеви у Филибе: изложба по повод 150 години от смъртта на Захарий Зограф 1853–2003. Пловдив, 2002, 16.
  6. Москова, Св. Зографии Захариеви у Филибе: изложба по повод 150 години от смъртта на Захарий Зограф 1853 – 2003. Пловдив, 2002, 16.
  7. Алваджиев Н. Старинни черкви в Пловдив. Летера, Пловдив, 2000.

ЛитератураРедактиране

  • Пеев, В. Пловдив в миналото. 2-ро изд. Пловдив, 2011, 292-293
  • Шишков, Ст. Пловдив в своето минало и настояще, Пловдив, 1926
  • драговитийски еп. Харитон, Принос към историята на Пловдивските храмове. – В: Сборник в чест на пловдивския митрополит Максим. С., 1931
  • Велчев, Й. Градът или между Изтока и Запада XIV-XVII век. Пловдив, 2005, 203