Серги Георгиев

български иконописец

Серги (Щерю,[1] Стергия, Сергю, Стерги, Стерьо) Георгиев (на гръцки: Στέργιος Γεωργιάδου, Γεωργιάδης) е български иконописец, близък до Банската художествена школа.[2]

Серги Георгиев
български иконописец
Роден
1820 г.
Починал
1890 г. (70 г.)
Активен периодот 1842 г. до 1866 г.
„Благовещение“, икона на Щерю Георгиев от Неврокоп в църквата „Свето Благовещение“ в Кръстополе, 1869 г.

Биография

редактиране

Серги Георгиев е роден в 1820 година в град Неврокоп[2] или неврокопското село Каракьой. Става иконописец, като в работата си е повлиян от банските майстори - като типаж иконите му се приближават към работите на Тома Вишанов, а като колорит - до тези на сина му Димитър Молеров.[2] Серги Георгиев работи заедно с представители на Банската школа - например с Иван Терзиев в село Хисарлъка.[2]

Според гръцки източници е член на Неврокопската гръцка община и заедно с брат си Георги, също зограф, предотвратяват завземането на храма „Успение Богородично“ от екзархистите.[3]

Първите му засвидетелствани дела са от „Свети Георги“ в Лески.[2] Иконата на Свети Георги от 1842 година е подписана „Рука Стергюва Георгювъ“.[4] В 1851 година рисува иконите в църквата „Свети Никола“ в Ковачевица, където се е подписал „Серги Георгиевичъ“.[4] В 1852 година изписва стенописите в екзонартекса на католикона на Серския манастир.[5][3] Иконата на Света Богородица, датирана 1860 година, в храма също е негова.[3] Около 1860 - 1870 година изписва стенописите в църквата „Свети Архангел Михаил“ в Ловча.[5][3]

В 1858 година рисува в църквата „Успение Богородично“ в Голешово.[2] В 1861 - 1870 година отново рисува в „Свети Никола“ в Ковачевица.[2] Венчилката в храма се отличава с добър рисунък и осмислен детайл.[2] В 1862 година работи в „Успение Богородично“ в Неврокоп.[2]

В 1864 година работи в „Свети Никола“ в Долен.[4] На иконата на Христос има подпис: „1864 δεκεμ 29 διά χειρός Στεργουγ. ζ. εν Νευροκοπι“.[6]

В 1864[2] или 1866 година изработва иконстасните икони за „Свети Георги“ в Горно Сингартия. На иконата на Света Богородица има надпис: „Платецъ Ѳеѡдоръ Стефанович ѿ Неврокопъ на 1866 септем 15 рука Стергіа“. Подписът на иконата на Свети Анастасий е „1870 рук Стергіа“, а на „Възнесение Илиино“ „Платецъ честниы брате Иліа и Нікола Вулковы и чада егѡ напомненіе 1866 септемвріѧ з рука Стергіѧ“.[6] От 1865 година е иконата „Исус Христос в слава“ от църквата „Въведение Богородично“ в Драма.[3][7]

В 1865[2] или 1866 година рисува иконостасните икони в „Свети Архангел Михаил“ в Баничан и в 1866 година в „Свети Георги“ в Хисарлъка.[6]

Негова е патронната икона „Благовещение Богородично“ от църквата „Благовещение Богородично“ в Кръстополе (започната в 1853, осветена в 1858 година[8]), подписана и датирана през 1869 година.[1] Ктиторският надпис е разположен в долния край на иконата и в него са изброени имената на ктиторите, като е изписана и датата, както и името на зографа и местоживеенето му: „Διά συνδρομής των τιμίων Κωνσταντίνου καλβάτση, Γεωργίου Βούλιογλου, Γεωργίου Τσιουραμάν, Δημητρίου καφαλή. Ιωάννου Σουλάκ. Χαραλάμπου / Γεωργίου ράντου, Κωνσταντίνου Σουλάκ. Θεοδώρου кυργιάκоυ, Γεωργίου Στόϊτζιου, Πέτρου Δημητρίου (διά χειρός Στεργίου Γ. Ζωγράφου του εκ νευροκόπι. τω 1869 κατά / 3: Μάρτιον“ (С иждивението на почитаемите Константинос Калвацис, Георгиу Вулиоглу, Георгиос Циураман, Димитриос Кафалис, Йоаннис Сулак, Хараламбос / Георгиос Раду, Константинос Сулак, Теодорос Киряку, Георгиос Стойчу, Петрос Димитриу (от ръката на Стерю Зографу от Неврокоп, 1869 година, 3 март)).[8] По стилови белези може да му се припише и иконата „Света Богородица на трон с Младенеца със Свети Пантелеймон и Свети Симеон Нови Богослов“ от църквата „Света Параскева“ в Абдера, датираща от 1863 година.[1]

В 1873 година изработва 52 икони в църквата „Успение Богородично“ в Даг чифлик.[2]

В 1881 година изписва иконостасните икони на „Свети Архангел Махаил“ в Неврокоп.[2][9] На иконата на събор архангелски има надпис: „Иждивеніемъ почтеныхъ Влаинка Катерина Димитрова. Нушка Ставровъ Ніколаи п. Димитровъ. Гюванъ Анастасовъ. Иліа Костадіновъ. С. п. Ѧ. ѿ рука Стергюва въ лѣто 1881“.[6]

Рисува още за църквата „Животворящ източник“ в Старчища (1859, 1865 и 1877),[7] иконите в църквата „Свети Николай“ в Търлис от 1851, 1861 и 1869 година - „Архангел Михаил“, „Свети Николай“, „Света Богородица“ и други,[7] иконостасните икони от „Свети Атанасий“ от 1843 и 1870 година,[7] 27 иконостасни икони от „Въведение Богородично“ в Чаталджа, датирани 1864 - 1866,[10] икони в храма „Свети Йоан Предтеча“ в Кавала.[3]

Георгиев е зограф пионер, който се опитва да вкара живот в църковната живопис, придавайки чувства на израженията и движенията на хората.[10] Повечето му произведения са подписани на български.[1]

  1. а б в г Мутафов, Емануел, Александър Куюмджиев. Икони и стенописи от храмовете на съвременната Ксантийска митрополия и връзката им с художествената продукция в българските земи през XVIII - XX в. Patrimonium, 5, 2011. с. 230. Посетен на 8 декември 2014.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 203.
  3. а б в г д е Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 208. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
  4. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 285.
  5. а б Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. σ. 104.
  6. а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 286.
  7. а б в г Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 14 ноември 2014.
  8. а б Митринов, Георги. Българското възрожденско църковно-историческо наследство в Беломорието. ΙΙ. Надписи на икони и плащаници // Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ XXXI. София, Българска академия на науките, 2018. с. 152.
  9. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 148.
  10. а б Ο κειμηλιακός πλούτος του Ιερού Ναού Εισοδίων της Θεοτόκου Χωριστής Δράμας // Ψίθυροι - Δράμα. Εκδόσεις Περιοδικών και Εφημερίδων. Архивиран от оригинала на 2020-08-10. Посетен на 16 ноември 2014.