Отваря главното меню

Свети Никола (Куманово)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Никола“, известна като Стара църква[1] (на македонска литературна норма: „Свети Никола“), е православна църква в град Куманово, Северна Македония, катедрала на Кумановско-Осоговската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1] Разположена е на улица „Димитър Влахов“ № 40. Защитена е като паметник на културата.

„Свети Никола“
„Свети Никола“
Sv.Nikola-Kumanovo.JPG
Главният вход
Местоположение в Куманово
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Куманово
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Кумановско-Осоговска
Архиерейско наместничество Кумановско
Архитект Андрей Дамянов
Време на изграждане 1851 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Никола“ в Общомедия
Сръбска пощенска картичка от 20-те години на ХХ век
Окото на провидението поместено на тавана в преддверието на цръквата
Икона на Св. св. Петър и Павел от 1845 г.

Църквата е една от най-старите запазени сгради в града. Започва да се строи в 1843 година по инициатива на Георги Борозанов с помощта на първенците Иван Борозанов, Тасо Новоселски, Димитър Караманов, Гийо Чоробенски, поп Нешо и брат му и други.[2] Строежът ѝ е завършен е в 1851 година от видния дебърски майстор Андрей Дамянов на мястото на стара вкопана църквичка.[3][1][4] Представлява монументална трикорабна сграда с камбанария над нартекса на западната страна и триделна апсида на източната. Има каменни релефни украси.[1] Отвътре на западната, южната и северната страна има галерия на кат,[1] в която функционира галерия на икони.[5] Отвън в долните зони има покрит отворен трем на колонади от аркадно свързани колони.[1]

Големите олтарни икони са изписана в 1854 година от Дичо Зограф,[6] като неговите стенописи са запазени в сводовете в четирите слепи купола.[1] Според друг източник в 1854 г. горните партии на църквата са изписани от Николай Михайлов и тайфата му, като в църквата има и две икони дело на Николай.[7] От 1969 до 1972 година са по-новите фрески със сцени от Големите празници на южната стена, подписани от К. Р. Кръсте.[1] Църквата е забележителна с високия си представителен иконостас с три реда икони, резбовани царски двери и резбован, позлатен голям кръст с разпятие на върха. Резбовани са и амвонът и владишкият трон от 1892 година.[1]

В църквата са запазени икони от Коста Кръстев, нарисувани в 1856 година.[8] Иконата му на Свети Никола е от 1855 г.[9] Има икони от Дичо Зограф, Димитър Папрадишки, Вено Костов и Зафир Зограф.[1] Три са иконите на Вено Зограф - тази на Светите братя Кирил и Методий е надписана „Изъ рȢки Вено Зѡ“, иконата на Свети Антоний Велики и Атанасий Велики е надписана „Приложиша еснафъ абачиски на 1873 изъ рȢки Вено Зѡ“, иконата на Свети Никола има надпис „Приложи со рȢкою г папа Димитрiѧ iкономъ, на 1868, изъ рȢки Вено Зѡ“. На колоната на амвона в храма има надпис „Изъ рȢкi маiсторъ Мiтре i Илиiа i Вено изъ Деборъ“. Майстор Митре може би е братовчедът на Вено Димитър Яковов Мауровски.[10] В църквата Йосиф Мажовски изписва иконата „Въведение на Богородица и други светии“, която датира от втората половина на XX век.[11]

Възпоменателният надпис над главния вход е изчукан. Запазени са някои други. На колоната на амвона пише „Гiѡро Ивановъ, Геѡргiѧ Ивановъ, Петре Зратановъ, Рiсто попъ Тасовъ, Геѡргiѧ Димiтровъ Апостоловъ i Стаменко Ристовъ“ и още един подобен надпис. На владишкия трон има надпис, но е запазена само годината „1898 м ноември 13 д.“, а имената са изтрити.[10]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к Преродбенски период. // Центар за дигитализација на националното наследство. Посетен на 15 април 2014 г.
  2. Македония. Сборник от документи и материали. София, Издателство на БАН, 1978. с. 736.
  3. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 година.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 165, 167, 170.
  5. Галерија на икони. // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Посетен на 14 април 2014 г.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 183.
  7. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 356. Посетен на 8 април 2014 г..
  8. Македонска мисъл, том 1 - 2, Македонски научен институт, 1945, София, стр. 337.
  9. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 267.
  10. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 226.
  11. Јосиф Радев Мажоски. // lazaropolee.blogspot.com. Посетен на 17 април 2014 г.