Свети Никола (Тресонче)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
„Свети Никола“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“) е възрожденска църква в дебърското мияшко село Тресонче, Северна Македония. Църквата е част от Дебърско-Реканското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
| „Свети Никола“ „Свети Никола“ | |
 общ изглед | |
 Местоположение в Маврово и Ростуше | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Тресонче |
| Посветен на | Николай Чудотворец |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Дебърско-Реканско |
| Изграждане | XVIII век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Никола“ в Общомедия | |
Разположена е в западния вход на селото, в местността Ленища и доминира над Тресонче.[1] В непосредствена близост до църквата е полуразрушената къща на Дичо Зограф, а малко по-нагоре е обновената къща на войводата Максим Ненов.[2]
Църквата е изградена в XVII век или в началото на XIX век[1] и е в доста лошо състояние.[3] Представлява малка еднокорабна сграда с централен купол на нисък барабан. Църквата се състои от наос, олтарна апсида с ниши за проскомидия и дяконикон, отделени от наоса с иконостас и хорова галерия на запад. Над централния дял е куполът, поставен на осмоъгълен барабан на височина от 4,5 метра над покрива. На южната стена над входната врата има конзолни ниши, което показва, че там е имало трем. До галерията за хора се стига по дървена стълба от левия западен ъгъл. До нея се стига пряко и от съседната къща на Душнуровци.[1]
Интериорът се доминира от иконостаса, който е добре запазен. Отворите в барабана на купола допринасят за приглушеното базиликално осветление. Също така има и малки остатъци от живопис, която е в много лошо състояние.[1] В църквата работи Аврам Дичов.[4]
Църквата е градена с камък, най-вече бигор, без хоросан до покрива. Барабанът е изграден по-прецизно с дялани блокове бигор, слепени с хоросан. Каменни блокове бигор са употребени и за обличане на прозоречните отвори и вратите. Белината на бигора ясно очертава тези елементи и придава свежест на сградата. Прозоречните отвори в приземния дял са затворени по-късно с дървени капаци отвътре, но все още стоят защитните решетки от ковано желязо с хубави барокови форми. Първоначално покривът е от каменни плочи, но днес е цялостно припокрит с нов пластмасов.[1]
По време на борбата за българска църковна независимост „Свети Никола“ е църквата на патриаршистите сърбомани в Тресонче, докато другата църква „Св. св. Петър и Павел“ е на българите екзархисти.[2]
-
Църквата през зимата -
Иконостасът на църквата -
Женската църква
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д Православните црковни објекти во Тресонче // Македонска нација, 18. 5. 2011 г. Посетен на 4 март 2014 г.
- ↑ а б Вандали ограбиха църквата в Тресонче // Cross. Online Bulgarian Network, 12 април 2012. Посетен на 4 март 2014 г.
- ↑ Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-06-20. Посетен на 4 март 2014 г.
- ↑ Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 4 март 2014 г.