Отваря главното меню

„Св. св. апостоли Петър и Павел“ (на македонска литературна норма: „Св. св. апостоли Петар и Павле“) е възрожденска църква в дебърското мияшко село Тресонче, Северна Македония. Църквата е част от Дебърско-Реканското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.

„Св. св. Петър и Павел“
„Св. св. Петар и Павле“
Црквата Свети Петар и Павле - с. Тресонче.JPG
Общ изглед
Местоположение в Тресонче
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Тресонче
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Дебърско-Кичевска
Архиерейско наместничество Дебърско-Реканско
Време на изграждане 1844 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Св. св. Петър и Павел“ в Общомедия

Църквата е завършена в 1844 година, след около десетина година пауза в строителството, породена от това, че главният ктитор Сарджо Брадина е на заточение в Призрен. Представлява трикорабна, безкуполна базилика.

Фреските в църквата са дело на големия възрожденски майстов Дичо Зограф и сина му Аврам Дичов,[1][2] Заедно с тях в църквата работи и Петър Новев.[3]

Изписването на престолните икони започва в 1845 година, когато Дичо Зограф датира и подписва иконите „Света Богородица Одигитрия“, „Исус Христос Вседържител“, „Свети Йоан Предтеча“ и „Събор на Светите Апостоли“. На следната 1846 година изработва иконите „Свети Никола Чудотворец“, „Свети Трима Йерарси“ и „Свети Атанасий“. Престолните икони за този храм са едни от най-впечатляващите му дела.[4]

След работа на други места Дичо Зограф се връща в „Свети апостоли Петър и Павел“ и изписва светците покровители в цял ръст и с модел на църква в ръцете в нишата над входната врата. Според надписа композицията е завършена на 27 май 1849 година. Празничните икони от иконостаса ги работи в периода от 1847 до 1849 година. В 1851 година прави царските двери с Благовещение и пророците Давид и Соломон, а в 1853 година на южната врата на иконостаса изписва Свети Харалампий и вързаната чума. Художествената декорация на иконоската е монохромна – от сивосини до интензивно сини тонове. В същия стил и тоналност Дичо Зограф декорира цялата вътрешност на храма. Иконостасът и декорацията са завършени окончателно в 1854 година.[4]

„Свети Петър и Павел“ е църквата на българите екзархисти в Тресонче, докато другата църква „Свети Никола“ е на патриаршистите сърбомани.[5]

В 2012 година църквата е ограбена като са откраднати два ценни сребърни кръста, позлатено евангелие и седем хиляди македонски динара.[5]

БележкиРедактиране

  1. Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век. // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 4 март 2014 г.
  2. Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 4 март 2014 г.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 202.
  4. а б Алексиев, Емил. Дичо Зограф - еден од најистакнатите македонски зографи. // Премин Портал. Посетен на 9 април 2015.
  5. а б Вандали ограбиха църквата в Тресонче. // Cross. Online Bulgarian Network, 12 април 2012. Посетен на 4 март 2014 г.