Своде
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, снимките в галерия, енц. стил. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Своде е село в Западна България. То се намира в Община Правец, Софийска област.
| Своде | |
 Кметството на село Своде | |
  Своде  Своде | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 68 души[1] (15 март 2024 г.) 2,69 души/km² |
| Землище | 25,479 km² |
| Надм. височина | 220 m |
| Пощ. код | 2171 |
| Тел. код | 071337 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 65872 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община – кмет | Правец Румен Гунински (БСП – Обединена левица; 2011) |
| Своде в Общомедия | |
География
редактиранеСело Своде се намира в планински район. Намира се на река Малък Искър, на мястото, където в нея се влива река Бебреш, на пътя Правец – Роман. По черен път може да се стигне до с. Боженица.
Най-близките съседни села са: с. Калугерово (нагоре по реката), с. Средни рът (надолу по реката).
История
редактиране
Културни и природни забележителности
редактиранеЧекотинския манастир
редактиранеВ близост до селото се намира „Чекотинския“ манастир. На десетина километра северно от Ботевград, сред кичестите хълмове на Старопланинската предпланина се намира старият манастир „Св.Архангел Михаил“. Наричат го Чекотински, защото е прикътан в котловидния бряг на Чекотинския дол. Наоколо по слънчевите склонове са домовете на потомци от старобългарско село – Чекотин1, което след ХVІІІ век е махала на своя приемник село Калугерово. От средновековните манастирски сгради е оцеляла само старинната църква, чиято форма загатва стила от времето на Охридските църкви „Св.Климент“ и „Св.Наум“, въпреки че най-ранните икони и стенописи, опазени през вековете, са от ХІІ век. Следи от стари основи, вторично употребени делани камъни, антични култови знаци върху скален блок и мраморни плочи из подовата настилка свидетелствуват, че църквата е изграждана и с отломки от древен езически храм.
Крепостта Урвич
редактиранеВ краевецкия труд „История на село Своде“ авторът Васил Нитов прави подробно историческо описание на миналото на селото с географски и етнографски бележки. Разгледани са в исторически план крепостта „Урвич“ и Чекотинския манастир намиращи се в близост до село Своде. Чрез увлекателната си повест „Огнянъ Огненъ“ авторът Васил Нитов сполучливо е пресъздал един момент от славното и героично минало на Орханийския край. В близост до селото се намира крепостта „Урвич“, която е само на 5 км на юг от него. Малката височина Урвич, намираща се на два-три километра южно от с.Боженица и на четири-пет от с.Своде става популярна след Първата световна война. Когато България поема последствията от края на Първата световна война, завършила с втора национална катастрофа за родината ни.
„Когато нашата Родина изстрадваше мъките с покрусата на Първата световна война, завършила с втора национална катастрофа, от Боженската махла Урвич се разнесе чудна новина. Из небитието на мъртвото минало на такова черно време и по-трагично последствие, сякаш за утеха и в подкрепа на изтерзаната народна душа, се появиха знаменити огнени думи. Открил ги беше дядо Неделко Уменковски, коренен жител и Урвички потомък, чиято пастирска колиба беше в подножитето на историческите руини. През 1918 година, след една дъждовна буря през месец юни, тоя бурен планинец изкачил Урвичката височина (566 м – б.а) „за да види какво са поразили трескавиците и гръмотевиците“. Пред погледа му се изпречил паднал от скалата клен (вид явор – б.а). Неговото коренище се било откорещило от скалата заедно с оскъдната земя, която го хранила дотогава. На открилата се и измита от дъжда скална лавица дядо Неделно видял „писмо като новоизковано“, думите от разкривения словоред, като въглени парнали на патриотичното сърце на урвичкия потомък (защото той беше грамотен – б.а), който избързал и слязъл в селото, за да разкаже за това „чудо и поличба“. Отпосле Боженският учител Иван Поплазаров, поканил професор Мутафчиев, който през зимата на учебната 1919 г. разчел лесноразбираемия надпис: АЗ СЕВАСТ ОГНЯН БЕХ КЕФАЛИЯ ПРИ ЦАР ИВАН ШИШМАН. В ТОВА ВРЕМЕ ВОЮВАХ С ТУРЦИТЕ И МНОГО ЗЛО ПАТИХ. АЗ СЕ БИХ ЗА ВЯРАТА НА ЦАР ИВАН ШИШМАН. Малко по-нагоре вляво АЗ ДРАГОМЪР ПИСАХ, професорът превел неубедително на Драгомир, затова така и се преповтаря често.“ [2]
През 1923 г. професор Мутафчиев в сп. БАН, кн. XXII, публикува монография посветена на Урвич, в която нарече тоя Огнянов надпис „БОЖЕНСКИ“.
Стихотворение за Урвич
редактиране
Редовни събития
редактиранеСъбор – първата неделя на август.
Други
редактиранеИма условия за риболов, с изобилие от видове и удобни места за ловене.
Галерия
редактиране-
Църквата и камбанарията на село Своде. -
Паметникът на падналите през войните от село Своде. -
Клуб на възрастните и хората с увреждания в Своде.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Нитов, Васил. История на село Своде. село Своде, Скайпринт 04, Септември 2004. ISBN 954-9351-17-3. с. 50,51 страница.
