Вижте пояснителната страница за други значения на Роман.

Ро̀ман е град в Северозападна България, област Враца, в близост до град Мездра. Градът е административен център на община Роман.

Роман
      
Герб
Общ изглед
Общ изглед
Общи данни
Население2542 души[1] (15 декември 2023 г.)
160 души/km²
Землище15,871 km²
Надм. височина178 m
Пощ. код3130
Тел. код09123
МПС кодВР
ЕКАТТЕ62997
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Роман
Валери Ролански
(СДС, ВМРО-БНД, Левицата!, ДБГ, Движение за социален хуманизъм, Обединена социалдемокрация, Българската левица, Зелена партия; 2015)
Адрес на общината
бул. „Хр. Ботев“ 132 – 136; п.к. 3130
Роман в Общомедия
Сградата на Общинската администрация

По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2554 души по настоящ адрес и 2922 души по постоянен адрес.[2]

География редактиране

Градът е разположен на река Искър и нейния приток Малък Искър, на надморска височина 150 м. Отстои на 42 км източно от областния център Враца, на 29 км източно от Мездра, на 120 км североизточно от София по републиканската пътна мрежа, а по железопътна линия – на 109 км. Съседни на града селища са: с. Радовене (4 км), с. Стояновци (7 км), с. Хубавене (4 км), с. Струпец (6 км) и с. Долна Бешовица (5 км)

Официално градът се дели на три квартала: Карашки (в югоизточния край на града след кръговото кръстовище, простиращ се до река Малък Искър), „Сухо поле" (по крайбрежието на река Искър до ЖП линията) и ЖК „Роман" (до кръговото кръстовище, застроен основно с блокове). Останалите части на града не са обособени квартали и нямат свои имена.

Транспорт редактиране

През града минават третокласните пътища 103 Мездра-Златна Панега-с. Брестница, 1031 Роман-Червен бряг, 308 Роман-с. Правешка Лакавица и общински път до с. Беленци и Луковит, общински път Мездра – с. Брусен – с. Царевец – с. Старо село – с. Струпец – Роман. Има ЖП гара на 2-ра линия София – Г. Оряховица – Варна, а също и автогара, която е отправна точка за автобусните линии към селата от общината.

Демографски данни редактиране

Според последното преброяване на НСИ през 2021 година населението на Роман наброява 2394 души, с тенденция към намаляване на числеността му. През 1946 г. то е било 1769 д., през 1985 г. – 4137 д., през 1992 г. – 3780 д., а през 2002 г. е намаляло до 3512 души. Механичният прираст на гр. Роман за 2002 г. е -11 души.

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
19341824
19462125
19563019
19652889
19753121
19854137
19923758
20013553
20112838
20212394

Етническият състав включва 838 българи и 255 цигани.[3]

Климат редактиране

Климатът е умереноконтинентален. Пролетта и есента са хладни, лятото е горещо, а зимата е студена и ветровита. Средната януарска температура е -1 °C, а средната юлска – около 22 °C. Валежите са разпределени неравномерно, най-много вали през май и юни. Температурите през лятото достигат до 35 – 40 °C, докато през зимата падат до -10 °C.

История редактиране

 
Кръст – надгробен паметник, из гробищата на с. Роман, Врачанско. Издялан през 1880 г. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1916 г.

За пръв път Роман е споменат в най-ранния османски данъчен регистър от 1430 година. Освободен е от османско владичество на 27 ноември 1877 г. Името на града идва от средновековната Романова крепост. Днес тя почти е заличена.

От 1897 година има гара на железопътната линия София – Варна. През 1913 г. в Роман е създадена организация на БРСДП.

Политика редактиране

Икономика редактиране

Роман се развива бързо след Освобождението с прекарването на жп линията София-Варна. Така става важен износен пункт за дървен материал, добитък, вълна и млечни продукти. С изсичането на горите се появява нов поминък – каменоделството и търговията. Откриват се работилници за дървообработване, изработване на тухли, варене на ракия и др. Израстват няколко промишлени предприятия: завод за метални изделия (стоманени телове, въжета и др.), за консерви, водноелектрическа централа на р. Искър.

Индустриалното развитие на общината се представя от фирмите „Метизи“ АД (www.metizi-co.com) – завод за производство на метални телове, въжета, продукти от тях и АС проводници (преработ. промишл.) – единствено предприятие за производство на стоманени въжета в България и водеща по брой на заетите, както и от фирмите „Стал-20“ ЕООД, „Бивар“ АД. Обработваемата земя е 56 264 дка (5,3% от тази на областта), горски фонд – 86 175 дка. Има възможност за възстановяване на ябълковите масиви (3000 дка), производство на зърнени култури, гъби и билки, рибовъдство.

Утвърдени са 17 проекта в промишлеността, туризма, селското стопанство и инфраструктурата. За осъществяване на тези проекти общинският съвет решава да учреди търговско дружество „Роман инвест“ ЕООД с едноличен собственик на капитала община Роман, което става в началото на 2001 г. Някои от тези проекти са: газификацията на града; изграждане на канализация за отпадните води в Роман и съседни села до 2002 г.

В общината има изградени бензиностанция и газостанция. Повечето от фирмите на територията на общината са предимно частни (малки и средни). Пътищата от Роман към съседните общини са разположени лъчеобразно, предимно от IV клас. Градът има ЖП гара на централната Северна ЖП линия София – Варна, която пресича територията на общината от запад (спирка Синьо бърдо) на изток (гара Кунино) по долината на река Искър. През 2014 и началото на 2015 година в града се реализира проект за цялостна подмяна и реконструкция на уличното осветление в града и още 3 села от общината. Проектът се финансираше по програма на Европейския съюз. Също така през 2014 година в града беше построен нов стадион, в непосредствена близост до белодробната болница, а през същата година също по оперативна програма на ЕС беше изградена подпорна стена по поречието на река Искър, която да предпази част от квартал „Сухо поле" от наводнения.

Географското разположение благоприятства за развитието на туризма, както поради живописна природа, така и поради наличието на археологически находки – останки от римски крепости, праисторически селища, каменни и бронзови накити. Град Роман е разположен върху останки от селище от бронзовата епоха.

Галерия редактиране

Източници редактиране

Външни препратки редактиране