Правец (община)

община в област София
(пренасочване от Община Правец)

Община Правец се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Правец (община)
Язовир Правец
Язовир Правец
      
Общи данни
ОбластСофийска област
Площ316,715 km²
Население8 237 души
Адм. центърПравец
Брой селища11
Сайтpravetz.org
Управление
КметРумен Гунински
(БСП – Обединена левица; 2011)
Общ. съвет13 съветници
  • БСП (7)
  • ГЕРБ (5)
  • НФСБ (1)
Правец (община) в Общомедия

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в североизточната част на Софийска област. С площта си от 316,715 km2 заема 9-о място сред 22-те общините на областта, което съставлява 4,47% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Релефът на общината е котловинен, речно-долинен и ниско планински, като територията ѝ попада в пределите на Западния Предбалкан и Западна Стара планина.

Повече от половината от територията на община Правец е заета от нископланинския рид Лакавица (част от вътрешната структурна ивица на Западния Предбалкан). От проломната долина на река Правешка Лакавица (ляв приток на река Малки Искър) той се поделя на две части. На запад от пролома е същинския рид Лакавица, а на изток от него носи името Острома. Тук, на границата с община Етрополе се намира най-високата му точка – връх Острома 1026,8 m. На 1 km южно от върха, чрез седловина висока 657 m рида Лакавица се свързва с планината Било (част от Западна Стара планина). В нея, на границата с общините Ботевград и Етрополе се издига най-високата ѝ точка – връх Маняков камък 1439,2 m, който е и най-висока точка на община Правец.

Между планината Било на юг и рида Лакавица на север се вклинява най-източната част на Ботевградската котловина, по известна в тази си част като Правешка котловина.

Северно и източно от големия завой на река Малки Искър в пределите на община Правец попадат южните части на предбалканския рид Драгоица. На границата с община Роман, западно от села Манаселска река е разположен връх Бальова могила 946,7 m.

Западно от долината на река Малки Искър (част от землището на село Своде) са разположени най-източните части на друг предбалкански рид – Гола глава. Неговата максимална височина в пределите на община Роман е връх Могилата 654,6 m, намиращ се на границата с община Роман. Източно от него, на границата с община Роман, в коритото на река Малки Искър се намира най-ниската точка на община Правец – 205 m н.в.

Основна водна артерия на община Правец е река Малки Искър (десен приток на река Искър), която протича през нея със средното и част от долното си течение. Тя навлиза в община Правец северно от село Малки Искър (община Етрополе), като тече на северозапад. Пресича малката Джурковска котловина, след село Видраре завива на запад и образува живописен пролом между предбалканските ридове Лакавица на юг и Драгоица на север. При село Калугерово Малки Искър отново сменя посоката си, като завива на север, долината ѝ се разширява и северно от село Своде на пуска пределите на общината. Основни нейни притоци на територията на община Правец са реките: Оселна (десен), Борущица (ляв), Осеня (десен), Длъжки дол (десен), Манаселска река (десен), Правешка Лакавица (ляв), вълчов дол (десен) и Бебреш (ляв, най-голям приток).

Население

редактиране

Етнически състав (2011)

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 7569 100,00
Българи 5957 78,70
Турци 4 0,05
Цигани 1 228 16,22
Други 33 0,44
Не се самоопределят 20 0,26
Неотговорили 327 4,32

Движение на населението (1934 – 2021)

редактиране
Община Правец
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 15467 14623 12196 9835 8916 9492 10472 8995 7569 7131
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

редактиране

Общината има 11 населени места с общо население от 7131 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Правец, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Видраре 298 36,018 Правец 3664 46,073
Джурово 1158 18,491 Правешка Лакавица 55 22,532
Калугерово 110 35,874 Равнище 196 15,946
Манаселска река 79 29,164 Разлив 653 16,946 Орешака
Осиковица 501 49,086 Своде 73 25,479
Осиковска Лакавица 344 21,106 ОБЩО 7131 316,715 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

редактиране
  • през 1946 г. – заличени са к. Венците без административен акт поради изселване;
  • Указ № 183/обн. 18.04.1952 г. – преименува м. Орешака на м. Разлив и я признава за с. Разлив;
  • през 1956 г. – заличена е м. Влахов дол без административен акт поради изселване;
  • Указ № 128/обн. 11.04.1961 г. – заличава к. Лъга и ги присъединява като квартал на к. Богдан;
  • Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава махалите Беляновец, Герановица и Мишковци и ги присъединява като квартали на к. Джурово;
– заличава махалите Драгневска (Драганевска), Дръвница, Манастирица (Манастирска) и Поповска и ги присъединява като квартали на с. Правец;
– признава к. Джурово за с. Джурово;
  • Указ № 88/обн. 30.11.1965 г. – заличава м. Бистрица и я присъединява като квартал на с. Разлив;
  • Указ № 2190/обн. 20.10.1981 г. – признава с. Правец за гр. Правец;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава колиби Бакова могила, Богдан, Гольовица, Градище, Космата, Пеша лъка, Пичор, Раздолата, Свиндол (Свини дол) и Черни връх поради изселване;
– заличава махалите Буджов дол, Гола могила, Драгоица и Дръндарска, к. Смолевица и м. Череша и ги присъединява като квартали на м. Манаселска река;
– заличава махалите Балабанска и Гроздьов дол и ги присъединява като квартали на м. Равнище;
– признава м. Манаселска река за с. Манаселска река;
– признава м. Равнище за с. Равнище.

Транспорт

редактиране

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 74,8 km:

Топографска карта

редактиране

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране