Седемдесет и втори пехотен полк

Седемдесет и втори пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Седемдесет и втори пехотен полк
War flag of Bulgaria.svg
Информация
Активна17 април 1913 – август 1913
11 септември 1915 – 1918
18 септември 1942 – май 1943
ДържаваБългария
ТипПехотен полк

ФормиранеРедактиране

Историята на полка започва на 17 април 1913 година, когато в Одрин от 4-та дружина на 54-ти пехотен полк, болни и ранени войници от разни части, излезли от болниците и млади войници от Лозенградско и Одринско се формира Втори пехотен полк от Одринската бригада. На 2 юли същата година получава наименованието Седемдесет и втори пехотен полк, но остава в състава на Одринската бригада. На 7 юни 1913 г. с железницата се придвижва от Одрин към София и на 9 юли се установява на бивак край София.[1][2]

Междусъюзническа война (1913)Редактиране

Полкът участва в Междусъюзническата война (1913) и през август 1913 се демобилизира и разформира.[1][2]

Първа световна война (1915 – 1918)Редактиране

По време на Първата световна война (1915 – 1918) на 11 септември 1915 г. съгласно тайното предписание на Командира на 1-ва бригада от 5 пехотна дунавска дивизия в град Русе е формиран Девети маршеви полк. Съгласно тайната заповед по 9 дивизионна област полкът се формира окончателно на 20 октомври 1915 г. в Плевен от сведените 17 и 18 маршеви полкове в четиридружинен състав.[2] На 15 октомври влиза в състава на новосформираната 12 пехотна дивизия. Съсредоточен е в района на Плевен. Към 11 декември 1915 година в състава му влизат 11 офицери, лекар, чиновник и 1911 подофицери и войници. Разполага с 1804 пушки и 20 саби, 161 коне и 139 волове.[3] На 18 юни 1916 г. полкът получава назначение в окупационните войски в Моравската военна инспекционна област и тръгва по Дунава към гр. Пожаревац.[2] На 26 юни 1916 година една дружина от полка е изпратена към Моравската инспекционна област като окупационна войска.[4] От 28 юни 1917 г. се формират картечна рота и 3-та дружина.[2]

През септември 1918 година полкът попада в плен.[1][5] По нареждане на френските власти офицерите се отделят от войниците, като първите временно се пращат към с. Сурович, а вторите групирани по 250 души-в лагер в околностите на Солун. Последната заповед е от 18 декември същата година На 31 юли 1919 г. е отдадена следващата заповед в гр. Плевен, с която е обявено, че командирът на полка полк. Рашо Михнев, заедно с други чинове се е върнал от заложничество при френските власти и встъпва в длъжност по ликвидирането на полка.[2]

Втора световна война (1941 – 1945)Редактиране

На 18 септември 1942 година е отново формиран, този път за участие във Втората световна война (1941 – 1945). Кадровият състав е от 9, 21-ви и 27 пехотен полк, а самият той влиза в състава на Прикриващият фронт, като към него се числи и 72-ро товарно артилерийски отделение. Демобилизиран е и е разформирован през месец май 1943 в Пловдив и на 20 май се разформира.[1]

КомандириРедактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Подполковник Злати Костов Първа световна война
2. Подполковник Рашо Михнев Първа световна война

НаименованияРедактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Втори пехотен полк от Одринската бригада (16 април 1913 – 2 юни 1913)
  • Седемдесет и втори пехотен полк (2 юни 1913 – август 1913)
  • Девети маршеви полк (11 септември 1915 – 1917)
  • Седемдесет и втори пехотен полк (1917 – 1918, 18 септември 1942 – 20 май 1943)

БележкиРедактиране

  1. а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 93
  2. а б в г д е ДВИА, ф. 379, История на фондообразувателя
  3. Абаджиев, стр. 226, 227
  4. Абаджиев, стр. 236
  5. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

ИзточнициРедактиране