Седем царе на Рим

Уикимедия списък
(пренасочване от Седемте царе на Рим)

Според легендата, преди основаването на Римската република, Рим е бил управляван от 753 до 510 г. пр.н.е. от седмина царе (на латински: rex, regis). Според съчиненията на Тит Ливий това са били:

След тях идва ред на консули и диктатори от 509 г. пр.н.е. до 29 г. пр.н.е.

Според традицията Рим е основан през 753 г. пр.н.е. от близнаците Ромул и Рем, синове на весталката Рея Силвия и на бога Марс. Те са също и потомци на Еней и на троянските бежанци, чиято история по-късно разказва Вергилий в епическата поема Енеида. Ромул убива Рем и става първият римски цар.

Последните трима царе носят етруски имена, с което доказват, че Рим е управляван в този период от представители на късната етруска цивилизация.

Последният цар е прогонен от гражданите и заменен с републиканско управление. Изгонването на Тарквиний Горди и основаването на Римската република през 509 г. пр.н.е. се разглежда като освобождение на латинското население от контрола на властващите етруски фамилии.