Секирани

село в Северна Македония

Секирани (на македонска литературна норма: Секирани) е село в община Битоля на Северна Македония.

Секирани
Секирани
— село —
41.1225° с. ш. 21.2653° и. д.
Секирани
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина614 m
Население114 души (2002)
Пощенски код7241
МПС кодBT
Секирани в Общомедия

География редактиране

Селото се намира на 645 m надморска височина в западната част на Битолското поле, северно от Битоля, непосредствено от дясната страна на река Шемница.[1]

История редактиране

Според местната легенда, името на селото възниква след сблъсък между местното население и турци, в който са употребени секири.[1]

В XIX век Секирани е изцяло българско село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Секирани има 160 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Секирани е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 16 къщи.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Секирени има 120 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

Църквата в селото е „Свети Никола“.[1]

В 1961 година селото има 372 жители.[1] Населението се изселва в Битоля, Скопие, Европа и презокеанските страни.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 114 жители, всички македонци.[5]

Националност Всичко
македонци 114
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности редактиране

Родени в Секирани

Бележки редактиране

  1. а б в г д Секирани // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2017-12-08. Посетен на 12 ноември 2017.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 17 октомври 2007 
  6. Т., Л. Павелъ Талевъ Ивановъ // Илюстрация Илиндень XII (4 (144). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 14.