Пу̀ста рѐка (изписване до 1945 година: Пуста рѣка; на македонска литературна норма: Пуста Река) е село в община Крушево, Северна Македония.

Пуста река
Пуста Река
— село —
Изглед към Пуста река
Изглед към Пуста река
North Macedonia relief location map.jpg
41.4128° с. ш. 21.1564° и. д.
Пуста река
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаКрушево
Надм. височина1119 m
Население134 души (2002)
Пощенски код7550
МПС кодPP
Пуста река в Общомедия

ГеографияРедактиране

Пуста река е разположено в областта Горен Демир Хисар.

ИсторияРедактиране

 
Старото училище в 1948 г.

В XIX век Пуста река е чисто българско село в Битолска кааза, Крушевска нахия на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Пуста река има 15 християнски къщи, които се занимават със скотовъдство.[1] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пуста Рѣка има 300 жители, всички българи християни.[2] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Пуста рѣка има 100 български къщи.[3]

 
Църквата „Свeти Илия“ в селото
 
Църквата „Свети Никола

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пуста река има 400 българи екзархисти и работи българско училище.[4] В училището в Пуста река в учебната 1894/1895 година преподава деецът на ВМОРО Тодор Златков.[5]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Селото е блокирано от войска и много от жителите му са арестувани и изтезавани, тъй като давали убежище на четата на Блаже Кръстев.[6][7]

Според преброяването от 2002 година селото има 134 жители, всички македонци.[8]

ЛичностиРедактиране

Родени в Пуста река
  •   Андрея Велев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Бимбиле Божинов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Богоя Кузманов – Мюлязимот, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9][10]
  •   Богоя Илиев Чигулецот, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Богоя Павлев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Василе Цветанов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Дафиле Димов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Димо Спасов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Дуко Найдов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Иван Петрев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Йоан Стойков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Златко Биляновски (1920 - 2009), югославски политик, народен герой на Югославия, началник на скопската УДБА
  •   Коле Цветанов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Костадин Димитриев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Лозе Мицев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Миладин Велев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Милош Найдов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Мицко Павлев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Наке, Йосиф и Тирчо Цветанови, братя, участници в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Насте Велев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Никодим Марков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Секула Силянов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Стойко Велев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Сърбин Цветанов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Тасе Найдов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Томче Христов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Христо Георгиев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Христо Кузманов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
Починали в Пуста река

БележкиРедактиране

  1. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  3. Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 9, 19.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  5. Христовъ, Георги п. Тодоръ Златковъ. // Илюстрация Илиндень XIV (1 (131). София, Издание на Илинденската Организация, януарий 1942. с. 12.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 3.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2008-01-17 
  9. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 30.
  10. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 69.
  11. Т., Л. Павелъ Талевъ Ивановъ. // Илюстрация Илиндень XII (4 (144). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 14.