Пуста река
Пу̀ста рѐка (изписване до 1945 година: Пуста рѣка; на македонска литературна норма: Пуста Река) е село в община Крушево, Северна Македония.
| Пуста река Пуста Река | |
| — село — | |
 Изглед към Пуста река | |
  Пуста река | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Крушево |
| Надм. височина | 1119 m |
| Население | 134 души (2002) |
| Пощенски код | 7550 |
| МПС код | PP |
| Пуста река в Общомедия | |
География
редактиранеПуста река е разположено в областта Горен Демир Хисар.
История
редактиране
В XIX век Пуста река е чисто българско село в Битолска кааза, Крушевска нахия на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Пуста река има 15 християнски къщи, които се занимават със скотовъдство.[1] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пуста Рѣка има 300 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пуста река е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 61 къщи.[3]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Пуста рѣка има 100 български къщи.[4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пуста река има 400 българи екзархисти и работи българско училище.[5] В училището в Пуста река в учебната 1894/1895 година преподава деецът на ВМОРО Тодор Златков.[6]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Селото е блокирано от войска и много от жителите му са арестувани и изтезавани, тъй като давали убежище на четата на Блаже Кръстев.[7][8]
Според преброяването от 2002 година селото има 134 жители, всички македонци.[9]
Личности
редактиране- Родени в Пуста река
Андрея Велев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]- Бимбиле Божинов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Богоя Кузманов – Мюлязимот, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10][11]
- Богоя Илиев Чигулецот, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Богоя Павлев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Василе Цветанов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Дафиле Димов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Димо Спасов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Дуко Найдов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Иван Петрев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Йоан Стойков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
Златко Биляновски (1920 - 2009), югославски политик, народен герой на Югославия, началник на скопската УДБА- Коле Цветанов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Костадин Димитриев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Лозе Мицев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Миладин Велев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Милош Найдов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Мицко Павлев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Наке, Йосиф и Тирчо Цветанови, братя, участници в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Насте Велев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Никодим Марков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Секула Силянов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Стойко Велев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Сърбин Цветанов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Тасе Найдов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Томче Христов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Христо Георгиев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Христо Кузманов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Починали в Пуста река
- Иван Талев Иванов (? - 1903), български революционер от ВМОРО от Секирани[12]
- Климент Кочовски (? – 1905), български революционер от ВМОРО
- Лазар Белишки (? – 1905), български революционер от ВМОРО
Бележки
редактиране- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 9, 19.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Христовъ, Георги п. Тодоръ Златковъ // Илюстрация Илиндень XIV (1 (131). София, Издание на Илинденската Организация, януарий 1942. с. 12.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 17 януари 2008
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 30.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 69.
- ↑ Т., Л. Павелъ Талевъ Ивановъ // Илюстрация Илиндень XII (4 (144). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 14.