Сергей Алейников
Сергей Алейников (на беларуски: Сяргей Алейнікаў) е съветски и беларуски футболист и треньор. Най-известен като полузащитник на Динамо (Минск), Ювентус и националния отбор на Съветския съюз. Има 73 мача за „червената армия“, 4 мача за националния отбор на ОНД и 4 мача за селекцията на Беларус.
| Сергей Алейников | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Сергей Евгениевич Алейников 7 ноември 1961 г. | ||||||||
| Ръст | 182 cm | ||||||||
| Пост | полузащитник | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
.svg){kind=small}
Футболна кариера
редактиранеЗапочва да играе в 5-а Детско-юношеска школа в Минск. Като студент играе за тима на Буравестник и печели Купата на Беларуска ССР в студентския шампионат. През 1981 г. е привлечен в Динамо (Минск). През 1982 г. става титулярен футболист и е с основен принос за единствената в историята на Динамо титла на СССР. През 1983 г. Динамо печели бронзовите медали. Същата година записва 3 мача за олимпийския отбор на СССР и вкарва гол в дебюта си срещу Гърция.
На 28 юни 1984 г. дебютира за първия тим на СССР в двубой с ФРГ, загубен с 1:2. През 1986 г. е част от състава на Световното първенство в Мексико. Алейников играе във всички мачове от груповата фаза, като вкарва гол в мача с Унгария. Сергей е титуляр и в загубения от Белгия с 3:4 1/8-финал. С идването на Валерий Лобановский начело на „червената армия“, Алейников е един от малкото титулярни футболисти на тима, който не играе в Динамо Киев. През 1988 г. Сергей става европейски вицешампион в състава на СССР, като момчетата на Лобановский губят финала от Холандия с 0:2. В турнира Алейников вкарва гол в мача с Англия от груповата фаза.
През лятото на 1989 г. интерес към него проявява Дженоа, но Ювентус подписва с халфа, плащайки на Динамо (Минск) 2,85 млн. долара, клубен автобус и екипировка.[1] „Бианконерите“ привличат Алейников, за да помогне на сънародника си Олександър Заваров да се адаптира към италианския футбол.[2] Юве завършва на 4-то място в Серия А и печели Купата на Италия и Купата на УЕФА. Във всички турнири Алейников изиграва 50 мача и вкарва 3 гола.
През 1990 г. е част от сборния отбор на света в юбилейния мач, посветен на 50-годишнината на Пеле.
Преди началото на сезон 1990/91 треньорът на Ювентус Дино Дзоф напуска. Новият треньор Луиджи Майфреди заявява, че няма да разчита на съветските легионери и Алейников преминава в Лече. Тимът обаче завършва едва 15-и в шампионата и изпада. Сергей отиграва и втория сезон от договора си в клуба в Серия Б. През 1992 г. играе на европейското първенство в тима на ОНД, който отпада в групите.
След изтичането на контракта с Лече, според италианското законодателство, клубът държи правата на играча още 2 години. Италианците поставят трансферна цена от 1 милион долара на Сергей. Така до юни 1993 г. Алейников остава без игрова практика.
През лятото на 1993 г. става част от Гамба Осака в новосформираната Джей Лига. В Япония е съотборник с бившите съветски национали Олег Протасов и Ахрик Цвейба. Благодарение на добрите си изяви, Алейников е повикан в националния тим на Беларус, за който изиграва 4 мача. През 1996 г. се завръща в Европа в шведския Одеволд. Завършва кариерата си през 1998 г. в долните дивизии на Италия.
През 2004 г. е избран за играч на 50-летието в Беларус, за което получава Юбилейна награда на УЕФА.[3]
Треньорска кариера
редактиранеПрез сезон 1998/99 е играещ треньор на Анани Фонтана. През сезон 2000/01 води Понтедера в Серия Д. През 2003 г. поема тима на Торпедо-Металург в Премиер-лигата на Русия. След 8 кръга, в които тимът печели едва 3 точки, Алейников е уволнен. След това няколко месеца води ФК Видное. От 2003 до 2005 г. е треньор в академията на Лече, а през сезон 2006/07 – юношески треньор в Ювентус. Сергей е на два пъти треньор на аматьорския ФК Крас – 2007/08 и 2011/12.
Успехи
редактиране- Шампион на СССР – 1982
- Купа на Италия – 1990
- Купа на УЕФА – 1990
- Футболист на годината в Беларус – 1984, 1986, 1988
- Заслужил майстор на спорта на СССР – 1988
- Футболист на 50-летитето в Беларус – 2004
Статистика
редактиране| Клубна кариера | Лига | Купа | Купа на Лигата | Общо | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Сезон | Клуб | Дивизия | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове |
| СССР | Шампионат | Купа | Купа на Федерацията | Общо | ||||||
| 1981 | Динамо (Минск) | Съветска Висша лига | 14 | 0 | 14 | 0 | ||||
| 1982 | 21 | 8 | 21 | 8 | ||||||
| 1983 | 29 | 2 | 29 | 2 | ||||||
| 1984 | 31 | 3 | 31 | 3 | ||||||
| 1985 | 32 | 5 | 32 | 5 | ||||||
| 1986 | 21 | 6 | 21 | 6 | ||||||
| 1987 | 28 | 2 | 28 | 2 | ||||||
| 1988 | 28 | 3 | 28 | 3 | ||||||
| 1989 | 16 | 2 | 16 | 2 | ||||||
| Италия | Лига | Купа | Купа на Лигата | Общо | ||||||
| 1989/90 | Ювентус | Серия А | 30 | 3 | 30 | 3 | ||||
| 1990/91 | Лече | Серия А | 29 | 0 | 29 | 0 | ||||
| 1991/92 | Серия Б | 30 | 2 | 30 | 2 | |||||
| Япония | Лига | Купа на Императора | Купа на Лигата | Общо | ||||||
| 1993 | Гамба Осака | Джей Лига | 15 | 0 | 2 | 1 | 5 | 1 | 22 | 2 |
| 1994 | 32 | 6 | 0 | 0 | 3 | 1 | 35 | 7 | ||
| 1995 | 36 | 8 | 4 | 1 | - | 40 | 9 | |||
| 1996 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | ||
| Шведия | Лига | Купа | Купа на Лигата | Общо | ||||||
| 1996 | Одеволд | Алсвенскан | 5 | 0 | 5 | 0 | ||||
| Италия | Лига | Купа | Купа на Лигата | Общо | ||||||
| 1997/98 | Корилиано Калчо | Серия Д | 9 | 1 | 9 | 1 | ||||
| 1998/99 | Анани Фонтана | Серия Д | 0 | 0 | 0 | 0 | ||||
| Държава | СССР | 220 | 31 | 220 | 31 | |||||
| Италия | 98 | 6 | 98 | 6 | ||||||
| Япония | 83 | 14 | 6 | 2 | 8 | 2 | 97 | 18 | ||
| Швеция | 5 | 0 | 5 | 0 | ||||||
| Общо | 406 | 51 | 6 | 2 | 8 | 2 | 420 | 55 | ||