Отваря главното меню

Сесилия Атиас (на френски: Cécilia María Sara Isabel Attias, с рождено име Сесил Мария Сара Изабел Сиганер, по-късно Сиганер-Албениз, до 18 октомври 2007 г. Сесилия Саркози, на испански името Albéniz се произнася Албенис) е втората[1] съпруга на Никола Саркози.

Сесилия Сиганер-Албениз
Първа дама на Франция
Сесилия Сиганер-Албениз
Информация
Период 16 май 200718 октомври 2007
Предшествана от Бернадет Ширак
Сменена от Карла Бруни-Саркози

Родена
Съпруг Никола Саркози
Сесилия Сиганер-Албениз в Общомедия

Семейство и детствоРедактиране

Баща ѝ Андре Сиганер (с рождено име Арон Шуганов) е от румънско-ромски и руско-еврейски произход. Той се премества от Одеса в Париж, където става успешен кожухар. Майка ѝ Тересита (Диана) Албенис де Суерт е от испанско-белгийски произход. Тя е дъщеря на Алфонсо Албенис Хордана, испански дипломат, който е играл за футболния отбор Реал Мадрид в началото на ХХ в. Дядо ѝ е известният испански композитор Исак Албенис и Паскуал.

Сесилия Саркози има трима по-големи братя. Патрик работи в НАСА, Кристиан е бизнес консултант, а Иван Антоан е директор по продажбите на „Мовистар“ Перу.

Когато Сесилия е дете, тя страда от сърдечни проблеми, което забавя растежа ѝ. Правят ѝ операция на сърцето, когато е на 13-годишна възраст и тя бързо си наваксва. Сега тя е висока 1,78 м.

Сесилия учи пиано (получила е първа награда в Консерваторията) и става бакалавър, след като учи 13 години във френско религиозно учебно заведение – „Сестрите от Любек“. Тя следва право в Университет Париж-II: Пантеон-Асас. По онова време Сесилия си изкарва прехраната от случайни работи – например в комуникациите, и дори е манекен за Шапарели. Тя отпада от правния факултет и става парламентарен асистент на сенатора от демократичната левица Рене Тузе, приятел на брат ѝ.

БраковеРедактиране

Сесилия се омъжва за популярния френски телевизионен водещ Жак Мартен на 10 август 1984 г. Гражданският им брак се регистрира в Ньой от тогавашния кмет Никола Саркози. Семейство Мартен имат две дъщери – Жюдит Мартен, родена на 22 август 1984 г., и Жана-Мари Мартен, родена на 8 юни 1987 г.

Саркози, който се влюбва в булката по време на венчавката, прекарва следващите 4 години в опити да покори сърцето ѝ. Сесилия най-сетне напуска през 1988 г. Мартен, за да отиде да живее със Саркози, и получава развод през 1989 г. След като и Саркози се развежда през 1996 г., Сесилия се омъжва за него в Ньой на 23 октомври. Свидетели са им Бернар Арно и Мартен Буиг. Шест месеца по-късно – на 28 април 1997 г., Сесилия Саркози ражда единственото дете на двойката – Луи.

През 2005 г. Сесилия има придобила обществена разгласа връзка с директора на компанията „Пюблисис“ Ришар Атиа. В началото на 2006 г. обаче тя се връща при съпруга си, който същевременно има връзка с журналистката от вестник Фигаро Ан Фюлда.

Политическа роляРедактиране

През 2004 г., когато Саркози е министър на икономиката, Сесилия става негов технически съветник. Тя няма никаква официална длъжност в партията на съпруга си Съюз за народно движение, но по време на кандидат-президентската му кампания през 2007 г. има свой офис в неговата щабквартира.

В цензурирана статия във вестник Журнал дьо диманш се казва, че тя не е отишла да гласува по време на втория тур от президентските избори.

След като Никола Саркози спечели изборите, Сесилия често се изявява на обществени места като Първа дама. Тя обаче бе критикувана, задето е използвала кредитна карта от Елисейския дворец за развлекателни цели. Тя върна картата през юли 2007 г., след като депутатът от левицата Рене Досиер отправи парламентарно питане по въпроса, дали г-жа Саркози може да тегли пари. Тя също така предизвика смущение, когато нае двама нелегални имигранти, за да направят промени в една от президентските резиденции. Самият Никола Саркози бе избран, след като обеща твърда политика по отношение на имиграцията.

Сесилия Саркози посети Либия на 12 – 13 юли, където се срещна с ръководителя на страната полковник Муамар Кадафи и с осъдените на смърт български медицински сестри.

След второто си посещение в Либия на 24 юли 2007, заедно с Бенита Фереро-Валднер и Клод Геан, Сесилия Саркози отлита за България, заедно с осъдените в Либия български медицински сестри и лекари.

На 18 октомври 2007 се развежда със съпруга си Никола Саркози[1].

ДругиРедактиране

  • На 18 септември 2007 г. е наградена с орден „Стара планина“ първа степен „за изключително големите ѝ заслуги за разрешаване на казуса с българските медици във Великата социалистическа народна Либийска арабска Джамахирия и за завръщането им в Република България.“

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cécilia Sarkozy“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.