Симеон (Симо) Марков Касабов с псевдоним Кольо[1] е български революционер, деец на прокомунистическата Вътрешната македонска революционна организация (обединена).

Симеон Касабов
български революционер
Роден
1908 г.
Починал
неизв.
Учил вКомунистически университет на националните малцинства на Запада
Семейство
БащаМарко Касабов
Братя/сестриБлагой Касабов

Биография редактиране

Касабов е роден във Варна през 1908 година[2] в семейството на Марко Касабов от кайлярското село Конуй, деец на ВМОРО, четник на Яне Сандански. Брат му Благой Касабов е виден комунистически деец.

В 1922 година става член на Българския комунистически младежки съюз.[2] В 1927 - 1932 година живее в СССР, където завършва Комунистическия университет на националните малцинства на Запада.[2]

В началото на 1930-те години се завръща в България.[3] Сътрудник е на ЦК на БКМС[2] (1932 – 1933).[4]

През пролетта на 1933 година е избран за делегат на Общата конференция на ВМРО (обединена) и е определен заедно с Васил Ивановски за членове на ЦК на ВМРО (обединена) за България (Областния комитет).[5][6] Арестуван е от властите.[7] По-късно заминава за чужбина.[1] Сътрудник е на съветското разузнаване.[4]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е на стопанска работа във Варна.[2] Заедно с Васил Ивановски, Асен Чаракчиев и Михаил Сматракалев, Касабов е в групата на най-горещите защитници на югославския македонизъм и опита да се формира македонистко държавно формирование в българската държава, като на тях се противопоставят по-национално настроените комунистически дейци като Владимир Поптомов, Христо Калайджиев, Йордан Анастасов, Димитър Ганев.[8] Касабов апелира за активна помощ от страна на Отечествения фронт и БРП (к) „за оформяне на македонската мисъл и съзнание“ и за борба с „великобългарския шовинизъм“.[9]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Касабов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марко Касабов
(1869 — след 1943)
 
Симо Касабов
(? — 1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благой Касабов
(1989 — 1925)
 
Симеон Касабов
(1908 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елена Дечева
(1922 — ?)
 
Христо Касабов
(1924 — 1942)

Бележки редактиране

  1. а б Попов, Борис. Буревестни времена, Държавно военно издателство, София, 1970, стр. 138.
  2. а б в г д Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 200. Посетен на 1 септември 2015.
  3. Тодоров, Николай. Дневник, 1966-1998, Том първи 1966 – 1983, Изток – Запад, София, 2007, стр. 16.
  4. а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 201. Посетен на 1 септември 2015.
  5. Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 27.
  6. Попов, Борис. Буревестни времена, Държавно военно издателство, София, 1970, стр. 130.
  7. Попов, Борис. Буревестни времена, Държавно военно издателство, София, 1970, стр. 106.
  8. Тюлеков, Димитър. „Политическият мит за „македонско малцинство“ в България“, МНИ, Благоевград, 2007, стр. 42.
  9. Ангелов, Веселин. Хроника на едно национално предателство, Благоевград: УИ Неофит Рилски, 1999, с. 147.