Конуй
Тази статия е за селото в Кайлярско, Гърция. За селото в кумановско, Република Македония, вижте Конюх.
Конуй или Конюй (на гръцки: Δροσερό, Дросеро, катаревуса: Δροσερόν, Дросерон, до 1927 година Κονούφι, Конуфи,[1] до 1955 година Έλος, Елос[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.
|
Конуй Δροσερό |
|
|---|---|
| — село — | |
  Конуй  Конуй  Конуй |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 735 m |
| Население | 342 души (2011 г.) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 9 километра северозападно от Кайляри (Птолемаида).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В края на XIX век Конуй е смесено българо-турско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Конуй (Konuï) е посочено като село в каза Джумали с 50 домакинства и 40 жители българи и 110 мюсюлмани.[3]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Конуй:
| „ | Село Коноп, разположено в равнината с 30 мохамедански и 50 български къщи. Данъкът на първите е 5100 пиастри, на християните 2800 и отделно 1750 пиастри инание-аскерие... Тук започва Кайлярска кааза.[4] | “ |
В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Конуи като българско село.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Конуй има 270 жители българи и 265 жители турци.[6]
В подготовката за въстание от ВМОРО Конуй е включено в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:
| „ | с. Конуй сѫщо малко съ около 100-120 кѫщи село наполовина съ турци. Отъ организиранитѣ българи участвуватъ двамата добре въорѫжени: Симо Хр. Касабовъ и Наси Пульовъ, които геройски падатъ убити въ първото сражение на мокренската чета при върха „Св. Илия“.[7] | “ |
В началото на XX век цялото християнско население на Конуй е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Конуй има 240 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[8]
Според гръцка статистика от 1904 година в Конуфи живеят 550 турци.[9]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Конуй попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Конуй (Конуj) има 30 къщи славяни християни, 40 къщи турци и 3 къщи цигани християни.[10] През 20-те години турското население на Конуй се изселва в Турция и в селото са настанени 234 гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 59 семейства и 235 души бежанци.[11] В 1927 година селото е прекръстено на Елос, в превод блато, а в 1955 година - на Дросерон, в превод прохладно.[12]
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Конуй живеят 50 „чуждогласни“ семейства и 80 бежански.[13]
Според Тодор Симовски към края на XX век в селото има 1/3 потомци на местно население и 2/3 потомци на гърци бежанци.[14]
- Преброявания
- 1913 – 464 души
- 1920 – 462 души
- 1928 – 437 души
- 1940 – 523 души
- 1961 – 486 души
- 1971 – 392 души
- 1981 – ?
- 1991 – ?
- 2001 – 327 души
- 2011 – 342 души
ЛичностиРедактиране
- Родени в Конуй
Атанас (Наси) Пульов (? – 1903), български революционер, загинал в Илинденско-Преображенското въстание при първото сражение на Мокренската чета при върха Свети Илия[15]- Благой Касабов (1898 – 1925), български политик, комунист
- Марко Касабов, деец на ВМОРО, четник на Яне Сандански[16]
- Петър Апчев, член на хукюмата в Кайляри[17]
- Симо Хр. Касабов (? – 1903), български революционер, загинал в Илинденско-Преображенското въстание при първото сражение на Мокренската чета при върха Свети Илия[7]
- Други
- Благой (Христо) Благоев Касабов (1924 – 1942), лейтенант от Червената армия, загинал във Втората световна война при Арбузовка като войник от 35-та гвардейска стрелкова Лозовска Червенознаменна дивизия, по произход от Конуй[18][19]
- Елена Дечева (1922 – ?), българска комунистка, по произход от Конуй
- Симеон Касабов (1908 – ?), български политик, комунист, по произход от Конуй
Външни препраткиРедактиране
- ((en)) История на Конуй[неработеща препратка]
- ((el)) Информация за бившия дем Кайляри Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 154. (на руски)
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ а б Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 11.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
- ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 11, 13.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 366.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 23.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 366.
- ↑ Касабов Благой 1924. // 35-я гвардейская стрелковая Лозовская Краснознамённая орденов Суворова и Богдана Хмельницкого дивизия. Посетен на 17 февруари 2021 г.