Уикипедия

Конуй

селище в Гърция
Тази статия е за селото в Кайлярско, Гърция. За селото в кумановско, Северна Македония, вижте Конюх.

Конуй или Конюй (на гръцки: Δροσερό, Дросеро, катаревуса: Δροσερόν, Дросерон, до 1927 година Κονούφι, Конуфи,[1] до 1955 година Έλος, Елос[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

Конуй
Δροσερό
— село —
Гърция
40.5364° с. ш. 21.6042° и. д.
Конуй
Западна Македония
40.5364° с. ш. 21.6042° и. д.
Конуй
Кожанско
40.5364° с. ш. 21.6042° и. д.
Конуй
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина735 m
Население202 души (2021 г.)

География редактиране

Селото е разположено на 9 километра северозападно от Кайляри (Птолемаида).

История редактиране

В Османската империя редактиране

В края на XIX век Конуй е смесено българо-турско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Конуй (Konuï) е посочено като село в каза Джумали с 50 домакинства и 40 жители българи и 110 мюсюлмани.[3]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Конуй:

„ Село Коноп, разположено в равнината с 30 мохамедански и 50 български къщи. Данъкът на първите е 5100 пиастри, на християните 2800 и отделно 1750 пиастри инание-аскерие... Тук започва Кайлярска кааза.[4] “

От 1890 до 1902 година български учител в Конуй е Никола Апчев. Апчев отново преподава в родното си Конуй в 1908 - 1912 година, а след това е енорийски свещеник в селото.[5]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Конуи като българско село.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Конуй има 270 жители българи и 265 жители турци.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Конуф (Конуй) е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 100 къщи.[8]

В подготовката за въстание от ВМОРО Конуй е включено в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:

„ с. Конуй сѫщо малко съ около 100-120 кѫщи село наполовина съ турци. Отъ организиранитѣ българи участвуватъ двамата добре въорѫжени: Симо Хр. Касабовъ и Наси Пульовъ, които геройски падатъ убити въ първото сражение на мокренската чета при върха „Св. Илия“.[9] “

Според гръцка статистика от 1904 година в Конуфи живеят 550 турци.[10]

В началото на XX век цялото християнско население на Конуй е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Конуй има 240 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[11]

В Гърция редактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Конуй попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Конуй (Конуj) има 30 къщи славяни християни, 40 къщи турци и 3 къщи цигани християни.[12] През 20-те години турското население на Конуй се изселва в Турция и в селото са настанени 234 гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 59 семейства и 235 души бежанци.[13] В 1927 година селото е прекръстено на Елос, в превод блато, а в 1955 година - на Дросерон, в превод прохладно.[14]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Конуй живеят 50 „чуждогласни“ семейства и 80 бежански.[15]

Според Тодор Симовски към края на XX век в селото има 1/3 потомци на местно население и 2/3 потомци на гърци бежанци.

Прекръстени с официален указ местности в община Конуй на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Бърдо[16] Μπόρντο Харакомата Χαρακώματα[17] връх на И от Конуй (804 m)[16]
Бари[16] Μπάρες Лакес Λάκκες[17] връх на Ю от Конуй[16]
Преброявания
  • 1913 – 464 души
  • 1920 – 462 души
  • 1928 – 437 души
  • 1940 – 523 души
  • 1961 – 486 души
  • 1971 – 392 души
  • 1981 – ?
  • 1991 – ?
  • 2001 – 327 души
  • 2011 – 342 души

Личности редактиране

Родени в Конуй
  •   Атанас (Наси) Пульов (? – 1903), български революционер, загинал в Илинденско-Преображенското въстание при първото сражение на Мокренската чета при върха Свети Илия[18]
  •   Благой Касабов (1898 – 1925), български политик, комунист
  •   Марко Касабов (1869 - 1943), деец на ВМОК и ВМОРО
  •   Никола Апчев (1873 - 1939), български свещеник, учител и революционер
  •   Петър Апчев, член на хукюмата в Кайляри[19]
  •   Симо Хр. Касабов (? – 1903), български революционер, загинал в Илинденско-Преображенското въстание при първото сражение на Мокренската чета при върха Свети Илия[9]
Други
  •   Благой (Христо) Благоев Касабов (1924 – 1942), лейтенант от Червената армия, загинал във Втората световна война при Арбузовка като войник от 35-та гвардейска стрелкова Лозовска Червенознаменна дивизия, по произход от Конуй[20][21]
  •   Елена Дечева (1922 – ?), българска комунистка, по произход от Конуй
  •   Симеон Касабов (1908 – ?), български политик, комунист, по произход от Конуй

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
  4. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 154. (на руски)
  5. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 314.
  6. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  8. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ а б Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 11.
  10. ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  12. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  13. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
  16. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  17. ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  18. ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 11, 13.
  19. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 23.
  20. ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 366.
  21. ↑ Касабов Благой 1924 // 35-я гвардейская стрелковая Лозовская Краснознамённая орденов Суворова и Богдана Хмельницкого дивизия. Посетен на 17 февруари 2021 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Конуй&oldid=12188209“.