Конуй
Тази статия е за селото в Кайлярско, Гърция. За селото в кумановско, Република Македония, вижте Конюх.
Конуй или Конюй (на гръцки: Δροσερό, Дросеро, катаревуса: Δροσερόν, Дросерон, до 1927 година Κονούφι, Конуфи,[1] до 1955 година Έλος, Елос[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония с 327 жители.
|
Конуй Δροσερό |
|
|---|---|
| — село — | |
  Конуй  Конуй |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 735 m |
| Население | 327 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 9 километра северозападно от Кайляри (Птолемаида).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В края на XIX век Конуй е смесено българо-турско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Конуй (Konuï) е посочено като село в каза Джумали с 50 домакинства и 40 жители българи и 110 мюсюлмани.[3]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Конуй:
| „ | Село Коноп, разположено в равнината с 30 мохамедански и 50 български къщи. Данъкът на първите е 5100 пиастри, на християните 2800 и отделно 1750 пиастри инание-аскерие... Тук започва Кайлярска кааза.[4] | “ |
В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Конуи като българско село.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Конуй има 270 жители българи и 265 жители турци.[6]
В началото на XX век цялото християнско население на Конуй е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Конуй има 240 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[7]
Според гръцка статистика от 1904 година в Конуфи живеят 550 турци.[8]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Конуй попада в Гърция. През 20-те години турското население на Конуй се изселва в Турция и в селото са настанени 234 гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 59 семейства и 235 души бежанци.[9] В 1927 година селото е прекръстено на Елос, в превод блато, а в 1955 година - на Дросерон, в превод прохладно.[10]
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Конуй живеят 50 „чуждогласни“ семейства и 80 бежански.[11]
Според Тодор Симовски към края на XX век в селото има 1/3 потомци на местно население и 2/3 потомци на гърци бежанци.[12]
ПреброяванияРедактиране
- 1913 – 464 души
- 1920 – 462 души
- 1928 – 437 души
- 1940 – 523 души
- 1961 – 486 души
- 1971 – 392 души
ЛичностиРедактиране
- Родени в Конуй
Благой Касабов (1898 – 1925), български политик, комунист- Марко Касабов, деец на ВМОРО, четник на Яне Сандански[13]
- Петър Апчев, член на хукюмата в Кайляри[14]
- Други
- Симеон Касабов (1908 – ?), български политик, комунист, по произход от Конуй
Външни препраткиРедактиране
- ((en)) История на Конуй
- ((el)) Информация за бившия дем Кайляри
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κονούφι - Έλος
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Έλος - Δροσερόν
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с.96-97.
- ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 154.
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 230.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 270.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 366.
- ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 23.