Димитър Ганев (политик)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Ганев.

Димитър Ганев Върбанов е български политик от БКП. Секретар е на Централния комитет (ЦК) на БКП (1952 – 1957), член на Политбюро (1942 – 1944, 1957 – 1964) и ЦК на БКП (1948 – 1949), и председател на Президиума на Народното събрание (1958 – 1964).

Димитър Ганев
Председател на Президиума на НС на НРБ
Мандат1 декември 1958 – 20 април 1964
Назначен отНародното събрание
Подпредседат. на Президиума на НС на НРБ
1958 – 1964Георги Кулишев
1958 – 1964Николай Иванов
ПредшественикГеорги Дамянов
НаследникГеорги Трайков
Лична информация
Роден
Починал
20 април 1964 г. (65 г.)
Полит. партияБКП (1921 – 1964)
Професияучителполитик
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   
Портал Портална икона Политика

Биография редактиране

Произход, образование и ранни години редактиране

Димитър Ганев е роден на 9 ноември (28 октомври стар стил) 1898 година в село Градец, Котленско. Завършва гимназия в Сливен и Варна, след което участва в Първата световна война. Става член на Съюза на работническата социалдемократическа младеж (СРСДМ) през 1918 година и на БРП (т.с) през 1921 година.[1]

От 1921 година е учител в Ново село, но за участието си в Септемврийското въстание през 1923 година е арестуван за кратко и уволнен. Заминава за София, където през 1924 година става секретар на Съюза на продоволствените работници, а между 1925 и 1929 година е член на Централния комитет на комунистическите Независими работнически професионални съюзи (НРПС).[1]

През 1929 година е изпратен в Южна Добруджа, която по това време е под румънско управление, и става секретар на Добруджанската революционна организация.[1] През 1934 година става член на Централния комитет на Румънската комунистическа партия, [2] но е арестуван на следващата година от румънските власти и осъден на 10 годишен затвор. Освободен е след Крайовската спогодба от 1940 година.[1]

Професионална кариера редактиране

След освобождаването си е секретар на Околийската организация на БРП (к.) в Добрич, а през 1942 година става член на Политбюрото на ЦК на БРП (к.), секретар на Окръжната организация в София и редактор на партийния вестник „Работническо дело“.[1] От февруари 1944 година е пълномощник на ЦК на БРП (к.) за Десета Варненска въстаническа оперативна зона.[1] След Деветосептемврийския преврат участва в делегацията до щаба на Трети украински фронт за искане на примирие със Съветския съюз.[3]

През следващите години работи като завеждащ отдел „Масов“ при ЦК, главен редактор на „Работническо дело“, първи секретар на Софийския областен и градски комитет на партията. През 1947 – 1948 година е посланик на България в Румъния, а през 1948 – 1952 година е министър на външната търговия в правителството на Георги Димитров и Васил Коларов и в правителствата на Васил Коларов и Вълко Червенков. От 4 януари 1948 година е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и член на Централния комитет на партията от 27 декември 1948 до 4 август 1949.[1]

Между 1952 – 1954 година е посланик в Чехословакия, на 25 януари 1954 година става секретар на ЦК на БКП, а от 11 юли 1957 година е пълноправен член на Политбюрото на партията. От 1 декември 1958 година до смъртта си е председател на Президиума на Народното събрание на Народна република България.

През 1958 година получава отличие „Герой на социалистическия труд“.[1] Умира на 20 април 1964 година в София, България.[1]

Бележки редактиране

  1. а б в г д е ж з и Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 106 – 107.
  2. Веска Николова, Милен Куманов, Кратък исторически справочник на България, Народна просвета, София, 1983 г., стр. 168
  3. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976 г., стр. 254