Синодален превод
Синодалната Библия е първото синодално или синодно издание на новобългарски език на свещеното писание на библейския канон, което излиза в края на 1925 г. Следва т.нар. Елисаветински превод на Textus Receptus, който прототип е започнат по време на реформите на Петър I и е на църковнославянски език.[1]
| Синодален превод | |
| Синодальный перевод | |
 | |
| Първо издание | XIX век |
|---|---|
| Оригинален език | български |
| Синодален превод в Общомедия | |
Поради това, че съществувалите в оборот до 1925 г. преводи на Библията на новобългарски език не били достатъчно надеждни, БПЦ узрява за идеята за свой т.нар. синодален превод.[1]
За пръв път Светият Синод на БПЦ в официално заседание се занимава с въпроса за превода на Библията на 22 октомври 1898 г. по повод писмено предложение на тогавашния Варненски и Преславски митрополит Симеон, който излага мотиви и основания за нуждата от един новобългарски авторитетен превод на Библията. Митрополитът препоръчва преводът да се възложи на Търновския митрополит Климент, който ведно с няколко авторитетни и известни български писатели да преведат от руски църковнославянски език на новобългарски текста на Светото Писание. Преводът започва в края на 1898 г., но се бави по обективни причини цяло десетилетие. На 5 февруари 1900 г. Св. Синод определя осемчленна комисия за изпълнение на важната задача. В комисията влезли и двама изявени професори от Алма матер – Васил Златарски и Любомир Милетич. Срокът за завършване на превода бил 1 май 1903 г., когато работата на тази комисия щяла да се прегледа и одобри от друга комисия, излъчена от Светия Синод. Комисията се провалила като цяло в дейността си най-вече поради липсата на време, а също и заради отсъствието на сериозен капацитет в областта на богословието и сравнителното езикознание. Най-сериозно затруднение създавал превода на книгата на Йов. Въпреки това, комисията продължила своята работа, а през 1905 г. проф. Любомир Милетич бил заменен от Светия Синод с проф. Беню Цонев. В крайна сметка, в основата на синодалния превод били положените усилия от автора на първата „История на българския език“ (съвместно с проф. Стефан Младенов). През 1905 г. Светия Синод определил втора комисия, наречена „Духовна проверочна“ за работата на първата.[1] Двете комисии работили интензивно в периода 1905 – 1912 г., като много от членовете били сменени, постъпвали нови, а в преводите участвал и Константин Величков.[1]
През 1909 г. излиза от печат синодалното Четвероевангелие, като пряк резултат от работата на комисиите към Светия Синод.[1]
Източници редактиране
- ↑ а б в г д Марковски, Иван С. „История на българския синоден превод на Библията (с оглед към българските преводи в миналото)“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, ІV, 1926 г., с. 1 – 61
Външни препратки редактиране
- БИБЛИЯ, сиреч книгите на Свещеното писание на Ветхия и Новия Завет Архив на оригинала от 2021-04-10 в Wayback Machine., издава Св. Синод на Българската православна църква, София, 1993 г.
- Новый Завѣтъ на Господа нашего Iисуса Христа: Вѣрно и точно прѣведенъ отъ пьрвообразно-то, Ню Iоркъ, 1867 г.