Скопски държавен университет „Цар Борис III – Обединител“

Скопският държавен университет „Цар Борис III – Обединител“ е дванадесетото висше училище и вторият университет в България. Създаден е в град Скопие в тогавашното Царство България (днес в Северна Македония) през 1943 г. и съществува до края на 1944 година.

Скопски държавен университет
„Цар Борис III – Обединител“
Основан1943 г.
Виддържавен
Ректорпроф. Атанас Илиев
МестоположениеСкопие, България

ИсторияРедактиране

Веднага след установяване на българското управление на територията на капитулиралото Кралство Югославия Министерството на народното просвещение предприема редица мерки за организиране на просветния и културен живот в новоосвободените земи. В тази връзка със започването на учебната 1941/1942 г. се дава правото студенти от Македония да учат в единствения дотогава университет в царството – Софийския университет. За целта приемът в университета е увеличен, а на даровити и интелигентни студенти от Македония се отпускат стипендии[1].

През 1942 г. се взема решение с цел улесняване на студентите от Македония да се създаде университет в Скопие. Съгласно плана университетът трябва да започне своята работа през учебната 1942/1943 г. Постановлението на Министерския съвет за откриване на Университета в Скопие е публикувано в Държавен вестник, бр. 4 от 6 януари 1943 г., а приемът на студенти започва през есента на същата година.[2] Скопският държавен университет „Цар Борис III – Обединител“ е тържествено открит на 19 декември 1943 г. Сред гостите при откриването са министърът на народното просвещение проф. Борис Йоцов, първият ректор на Софийския университет акад. Александър Теодоров-Балан и председателят на Македонския научен институт проф. Никола Стоянов[3].

За ректор на университета е избран професорът по философия от Софийския университет Атанас Илиев. Заявленията за постъпване от кандидати, които са подадени в определения срок и отговарят на условията, определени от правилника, са 130, като 40% от приетите са от вътрешността на България, а останалите са от новоосвободените земи, включително от Скопие има 20 кандидати. Голяма част от жителите на Скопие по онова време са евакуирани поради заплаха от въздушно нападение. Поради тази причина ректорът предлага лекциите да започнат само с водосвет и кратка реч, а тържественото откриване да се отложи за по-късно, когато положението на града се нормализира[4].

Като начало е открит историко-филилогически факултет, който има 8 катедри и три специалности.[5] Трите специалности са: славянска филология, история и география. Според някои сведения в университета функционира и философски факултет,[6] но вероятно се касае за действащия до 1941 г. философски факултет на Белградския университет.[7] Разполага с голяма тържествена зала, 21 големи стаи за аудитории, 10 стаи за кабинети и други по-незначителни стаи и пристройки, които да покрият нуждите на университета. Дотогава в същата сграда е била поместена търговската гимназия в града.[8] Университетът преустановява дейността си през септември 1944 г. при оттегляне на българската администрация от региона.

ПреподавателиРедактиране

РекторРедактиране

ДоцентиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. „Българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944)“, стр. 259 – 260 (№59 Изложение за просветно-културната дейност на Министерството на народното просвещение в Македония и другите новоосвободени земи – София, януари 1943 г.)
  2. „Българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944)“, стр. 262 – 264 (№59 Изложение за просветно-културната дейност на Министерството на народното просвещение в Македония и другите новоосвободени земи – София, януари 1943 г.)
  3. „Българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944)“, стр. 319 (№66 Спомени на проф. Никола Стоянов за откриването на Скопския университет на 19 декември 1943 г. – София, 1961 г.)
  4. „Българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944)“, стр. 338 – 339 (№73 Писмо от Атанас Илиев, ректор на Държавния университет в Скопие „Цар Борис III – Обединител“, до Борис Йоцов, министър на народното просвещение с молба за разрешаване на битови и учебно-организационни въпроси – Скопие, 13 ноември 1943 г.)
  5. Македония в спомените на Христо Вакарелски – Македонски Научен Институт, 27, февруари 2017 I част.
  6. Културно-просветната политика на България във Вардарска Македония, 1941 - 1944 г., Спас Ташев 2. Висше образование.
  7. ЦДА–РБ, ф. 177 к, оп. 2, а.е. 1227, л. 1 – всъщност става дума за философски факултет, разкрит през 1920 г. като клон на Белградския университет, а впоследствие получил самостоятелен статут. В него са преподавани някои университетски специалности: философия, педагогика, история, география, етнография, математика, физика, химия, славянска, класическа, германска и романска филология. Преподавателският персонал се състоял от 23 професори, доценти, лектори и асистенти.
  8. „Българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944)“, стр. 306 – 308 (№63 Доклад от Георги Веселинов – помощник-началник на Отделението за средно и висше образование, до министъра на народното просвещение Борис Йоцов за настаняване и обзавеждане на Скопския държавен университет – София, 3 април 1943 г.)
  9. Павлов, Тодор. История на философската мисъл в България. Т. 3. Българска академия на науките, 1976. с. 74.
  10. а б Велева, Мария. Александър Бурмов. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1988. с. 57.

ИзточнициРедактиране

  • Гребенаров, А., Николова, Н., „Българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944)“, София, 2011, Държавна агенция „Архиви“