Александър Теодоров-Балан

български езиковед, литературен историк и библиограф

Александър Стоянов Теодоров-Балан е български езиковед, литературен историк и библиограф, действителен член на Българската академия на науките. Той е първият ректор на Софийския университет.

Александър Теодоров-Балан
български филолог
Балан в 1910 г. Фото Иван Карастоянов
Балан в 1910 г. Фото Иван Карастоянов
Роден
Починал
12 февруари 1959 година (99 г.)
Учил вКарлов университет
Болградска гимназия
Лайпцигски университет
Научна дейност
ОбластФилология, библиография
Работил вСофийски университет,
Българска екзархия,
БАН
Семейство
Братя/сестриГеорги Тодоров
Мартин Тодоров
Атанас Теодоров
Михаил Балански
СъпругаЮлия Гресо
ДецаМилко, Владимир и Станислав
Александър Теодоров-Балан в Общомедия
Братята Балан: (седнали) акад. Александър Теодоров-Балан и ген. Георги Тодоров, (прави) Мартин Тодоров, проф. Атанас Теодоров и инж. Михаил Балански

БиографияРедактиране

ПроизходРедактиране

Балан е роден на 27 октомври 1859 г. в село Кубей, Бесарабия, днес в Украйна, в семейството на българи преселници от Сливенския край по време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г., които първоначално живеят в Болград, а по-късно – и в Кубей. Неговият баща, Стоян Мартинов Балан, е от голям род, занимавал се с манифактурна търговия, като фамилията „Балан“ дошла от прякора „бял“ по плът, ставайки Балан. Майка му Мария Балан, по рождение Грекова, е сестра на политика Димитър Греков.[1]

Братята на Александър Балан стават също видни личности, участвали в изграждането на следосвобожденска България: генерал Георги Тодоров, юриста и кмет на София Мартин Т(е)одоров, проф. Атанас Теодоров и инж. Михаил Балански.[1]

Научна кариераРедактиране

След завършването на Болградската гимназия Балан следва последователно в Прага и Лайпциг, завършва славянска филология в Прага с докторат за труда „За звука ь в новобългарския език“. През 1884 г. се установява в София и 4 години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния Софийски университет „Св. Климент Охридски“). От 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература. Балан дава отговор на тезата, публикувана в книгата на Кръсте Мисирков от 1903 г. „За македонцките работи“. Опирайки се на диалектичната карта на проф. Цонев и на своите лингвистични изследвания, акад. Балан представя неопровержими доказателства за българския характер на населението в Македония, като подлага на унищожителна критика тезите на Мисирков.[2]

Проф. Балан е първият ректор на университета, избран на 29 януари 1889 г. и няколко пъти след това преизбиран на същия пост (1896 – 1897, 1902 – 1903), а също така и за декан на Историко-филологическия факултет (1899 – 1900, 1904 – 1905).

В края на XIX век и началото на XX век Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). От 1939 г. е почетен доктор на Софийския университет и действителен член на БАН.

От 1907 г. до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия.

 
Домът на Александър Теодоров-Балан в София.
 
Паметна плоча върху дома на Александър Теодоров-Балан в София.

През 1909 г. Балан е инициатор за основаването на организацията Българска матица в Цариград, делегат е на нейния Пръв събор и е редактор на органа ѝ „Летоструй“.[3]

Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. „Български турист“.

Личен животРедактиране

Личният живот на Александър Балан често е драматичен. Академикът изповядва умереност във всичко, освен в любовта към родината. Неслучайно, когато завистливи колеги го принуждават да напусне Висшето училище, а на съпругата му – французойката Юлия (Жули) Гресо, отнемат учителското място, Балан не търси помощ от свои влиятелни познати.

Велик майстор във Великата българска масонска ложа[4][5], той лекува с малката си заплата болната си от туберкулоза жена, а след това погребва и трите си дъщери от общо седем деца. Изплаща към банките заемите, които прави, за да си построи малък дом на днешната улица „Св. Климент Охридски“ 4 в София. Каквото и да се случи, денят му е строго разпределен. Балан не обича компаниите, а приятелите Елин Пелин и др. го виждат само за малко на университетски празници.

Синовете му – Милко, Владимир и Станислав, имат тежка, но достойна съдба. Милко е професор по рентгенология и анатомия. Владимир Балан е летец и авиоинженер, директор на „Луфтханза“ за България. По време на Втората световна война е мобилизиран в Скопие, а след 9 септември 1944 г. изчезва завинаги. Балан понася мъжки загубата на петото си дете. Третият му син, Станислав Балан, юрист, секретар на цар Борис III, е съден от Първи върховен състав на т.нар. Народен съд по делото срещу регентите, министрите и царските съветници.[6] Бащата се обръща с молба към Трайчо Костов, за чийто живот Станислав е ходатайствал пред царя през 1942 г. (процес срещу ЦК на БРП).[7][8] Станислав Балан е осъден не на смърт, а на доживотен строг тъмничен затвор.[9] След като излежава част от наказанието, е освободен и остава до смъртта на академика негов секретар, подготвяйки трудовете му за печат.[10] Внучката на Александър Теодоров-Балан, дъщеря на сина му Владимир – Маргарита Балан, с юридическо образование, е лишена от правото да упражнява професията си и става „домакин“ в Института по езикознание при БАН.[8]

Александър Балан доживява почти 100-годишна възраст и умира на 12 февруари 1959 г. в София.

Научно наследствоРедактиране

Научното наследство на акад. Балан се определя на 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи. Публикува изследвания и в областта на литературната история.

Избрани трудовеРедактиране

  • Паисий Хилендарски. История славянобългарская (1762), Пловдив 1898
  • Софроний Врачански..., С. 1906
  • Кирил и Методий. Жития..., С. 1920
  • Нова българска граматика, С. 1940
  • Борба за съвременен правопис (1921 – 1923 г.), С. 1924
  • Нова българска граматика за всякого, С. 1958
  • Избрани произведения, С. 1987
  • Книга за мене си, С. 1988

БележкиРедактиране

  1. а б Правдомирова, Донка. Академик Александър Теодоров-Балан. 160 години от рождението, 60 години от смъртта му и 110 години от публикуването на монументалния му труд „Български книгопис за сто години 1806–1905“. // сп. Библиотека, 2019, бр. 6. с. 49.
  2. Александър Теодоров-Балан и македонизмът на Кръстю Мисирков, Вениамин Терзиев.
  3. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902 – 1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  4. Донка Правдомирова, „Лични книгопис“ на акад. Балан“ Архив на оригинала от 2016-04-14 в Wayback Machine.. – сп. Библиотека, 2011, кн. 5 – 6, с.106.
  5. „Великата ложа на България – 1917 – 1941 година“, сайт на Великата ложа на стария и приет шотландски ритуал в България.
  6. Протокол от 27-о заседание на Първи състав на Народния съд в София
  7. Данаилов, Георги. Доколкото си спомням. // Словото slovo.bg.
  8. а б Правдомирова, Донка. Академик Александър Теодоров-Балан. 160 години от рождението, 60 години от смъртта му и 110 години от публикуването на монументалния му труд „Български книгопис за сто години 1806–1905“. // сп. Библиотека, 2019, бр. 6. с. 51–52.
  9. Присъда, постановена от Първи състав на Народния съд в София, на регентите, на бившите съветници на цар Борис III и на бившите министри от кабинетите, съставени по време на Втората световна война. ЦДА, фонд 1449, оп. 1, а.е. 1, л. 14–15. // narodensud.archives.bg.
  10. Христов, Христо. Операция „КОРОНА“. Част 4: Тайните в царския архив, които ДС не успя да открадне. // desebg.com.[неработеща препратка]

ИзточнициРедактиране

  • Русин Русинов, Теодоров-Балан, Александър Стоянов // Лиляна Грашева (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство „Марин Дринов“, т. IV (допълнения), София, 2003, ISBN 954-430-949-7 (АИ) (Т. IV); ISBN 954-8712-28-8 (ИЛ при БАН), стр. 44 – 47
  • Биографична справка в Университетска библиотека: Библиотека Славика
  • Петър Динеков: Академик Александър Теодоров-Балан и българската литература в Сборник в чест на академик Александър Теодоров-Балан, София, БАН, 1955, стр. 31 – 37, Онлайн версия
  • Веселинов, Д., А. Ангелова, Ст. Пинтев. Александър Теодоров-Балан. Книжевни залиси. Книгопис (лична библиография). Хроноложки показалец на статии, бележки, вести, оценки и книги. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011, 228 с. ISBN 978-954-07-3005-9

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране