Славянци е село в Югоизточна България. То се намира в община Сунгурларе, област Бургас.

Славянци
Общи данни
Население799 души[1] (15 септември 2022 г.)
38,2 души/km²
Землище20,948 km²
Надм. височина215 m
Пощ. код8460
Тел. код05571
МПС кодА
ЕКАТТЕ67115
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Сунгурларе
Георги Кенов
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 3 km от общинския център Сунгурларе и на 84 km от областния център Бургас. Село Славянци (старото Чиркишлий, Фердинандово) е разположено в Югоизточна България, в китната Сунгурларска долина. Долината е оградена от три страни от ридове на Стара планина, които я пазят от северни и западни ветрове, а на изток е открита и е изложена, макар и слабо на влиянието на Черно море. Тези условия предопределят сравнително мека зима, топла есен и прохладно лято с постоянна влажност на въздуха през цялата година. Почвите са леки, песъчливо-глинести, канелено-горски, със сравнително ниско почвено плодородие.

Славянци се простира на площ от 700 дка с 365 къщи и общ брой на населението около 1000 души. То е част от Община Сунгурларе. Потънало е в зеленина, овощни градини, лозя и цветя. Наоколо природата е планинска и равнинна. Основен поминък е лозарството, овощарството и растениевъдството. Отглеждат се сортовете червен мискет, от който се прави световноизвестната марка вино „Сунгурларски мискет“, мерло, шардоне и др.

През Славянци минава второкласен път, свързващ селото с градовете Карнобат, Шумен, Сунгурларе, Котел, както и с пътен възел Петолъчката.

ИсторияРедактиране

Селото съществува от около 500 години и е създадено по време на османската власт около един извор, свързан с легендата за Аладжа чешма (Пъстра чешма). По тези места са живели траки, римляни, славяни, българи, черкези, готи, турци, за което свидетелстват многобройните могили и крепости, както и писмени документи от Константин Иречек и братя Шкорпил, минали по тези места. В близост до селото е била лятната резиденция на Хан Крум, разрушена след битката с Никифор във Върбишкия проход.

Бъдещите заселници са слезли от село Каябаш в началото на Руско-турската война. Феликс Каниц твърди, че тук лежат костите на много българи водили непрекъсната борба за освобождение. Комити са били: Карагеоргиолу, Карагьоза, дядо Атанас Въсека, дядо Вълко Бурека и др. За владичеството и борбата на местните хора се разказват трагични случки, легенди. Известни са исторически места, извори, крепости.

След Освобождението населението създава новия облик на селото – развиват се още пчеларството и бубарството, скотовъдството и занаятчийството.

През 1882 година започва строителството на първото училище с пари на богати и родолюбиви славянчани, а през 1932 г. и строеж на друго училище с държавни средства – „Отец Паисий“.

Църквата „Св. Димитър“ е построена и изографисана от тревненски майстори и осветена през 1890 г. Уредбата е произведение на изкуството и е дар от местни жители.

Читалище „Напредък“ е с богата културна история, основано през 1908 г. и днес е място на просветна и художествена дейност.

Славянци има богата история на кооперативното движение. Първата кооперация е създадена през 1919 г., която постепенно разширява дейността из цялата страна. През 1926 г. започва строителството на винарска изба за преработка на грозде. Днес това е „Винекс – Славянци“, който търгува с маркови вина в целия свят.

Като участие в обществено-политическия живот на страната, Славянци се отличава с пъстротата на политическите си пристрастия: русофили, англофили, германофили.

По време на войните загиват 29 души, в чиято памет в селото има издигнат войнишки паметник.

В правителството на Александър Стамболийски министър на земеделието е Александър Радолов от село Славянци.

Днес в селото живеят будни по дух хора, но младите трудно се задържат. Промишленост почти няма, а основното занимание е отново лозарството, организирано около няколко арендатори.

Културни и природни забележителностиРедактиране

На 15 май 2011 г. Президентът и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Георги Първанов открива мемориален комплекс в с. Славянци, посветен на първия ракетен пуск, извършен на територията на страната. На 11 май 1963 г. в землището на с. Славянци, Седми Бояновски ракетен дивизион провежда първия пуск на ракета на територията на България.

Редовни събитияРедактиране

ЛичностиРедактиране

Външни препраткиРедактиране