Сладък кестен

	Сладък кестен
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Застрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):	Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Розиди (rosids)
разред:	Букоцветни (Fagales)
семейство:	Букови (Fagaceae)
род:	Кестен (Castanea)
вид:	Сладък кестен (C. sativa)
	Научно наименование
	Castanea sativa Mill., 1768 г.
	Разпространение
	Синоними
	Fagus castanea Linnaeus, 1753 г.; Fagus castanea Linnaeus, 1753 г.;
	Сладък кестен в Общомедия
	[ редактиране ]

Сладкият кестен (Castanea sativa) е широколистно дърво. Расте предимно в кафяви горски почви, богати на хранителни вещества. Сладкият кестен е влаголюбив дървесен вид. Той има добре развита на дълбочина и ширина коренова система, което го предпазва от щети при силни ветрове. Сладкият кестен (наричан още Обикновен кестен) на височина достига до височина 35 – 40 метра.

Листата на сладкия кестен са прости, цели и на дължина достигат до 25 см, а на ширина до 8 см. Характерен за листата на сладкия кестен е тъмнозеления цвят на горната им страна и силно назъбения ръб на листото. Листните петури се прикрепят с немного дълга листна дръжка. Листата на сладкия кестен са богати на витамин К.

Сладкият кестен е еднодомно растение. Мъжките цветове са събрани в съцветия. Всеки отделен цвят има 5 – 6 околоцветнилистчета, които са жълтозелени на цвят. Всеки цвят разполага с от 10 до 20 тичинки.

Плодовете му узряват от 4 до 5 месеца след цъфтежа на растението. Оптималния си плодоносен капацитет дървото от сладък кестен достига, когато е на около 50 години. Плодовете му са богати на скорбяла, захари и мазнини, поради което се използват за храна от човека.

Предполага се, че сладкият кестен произхожда от Азия. Среща се в Южна Европа, Северна Африка, Кавказ, Мала Азия. В България образува естествени насаждения в южната част на страната – по северните склонове на Беласица, Славянка, Пирин и Огражден. Най-компактни и големи са насажденията в Беласица. За кестеновите гори край Берковица в Западна Стара планина се смята, че имат изкуствен произход.

Сладкият кестен обикновено живее до 150-годишна възраст, но пределната му възраст е около 500 години. По-ранната смърт на сладкия кестен обикновено се причинява от гъбно заболяване, характерно за вида.