Теодосий Синаитски
Теодосий Синаитски е български духовник, книжовник и печатар, открил първата българска печатница в Солун около 1838 година.[1]
| Теодосий Синаитски Теохар Гогов | |
| български възрожденски просветен деец | |
 Бюст-паметник на Теодосий Синаитски в Стар Дойран | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Теодосий Синаитски в Общомедия | |
Биография
редактиранеТеодосий Синаитски е роден със светското име Теохар Гогов във втората половина на XVIII век в големия български град Дойран, тогава в Османската империя. Учи в гръцко училище в Цариград, след което се връща в родния си град и е ръкоположен за свещеник. След смъртта на съпругата си става монах в Синайския манастир между 1821 – 1831 година, където през 1828 година е ръкоположен за архимандрит. През 1831 година е свещеник в солунската църква „Свети Мина“, след което като таксидиот на Синайския манастир обикаля българските земи и събира помощи за манастира.[2] При пътуванията си се запознава с видните възрождeнци Кирил Пейчинович и Йордан Хаджиконстантинов Джинот. Бори се за утвърждаването на новобългарския език[3] Спомага за отварянето на българска печатница в село Ваташа, Тиквешко.[4]
Солунска печатница
редактиранеТеодосий Синаитски с помощта на митрополит Мелетий Солунски[5] отваря към църквата „Свети Мина“[6] българска печатница в Солун[7], използва ръчната печатарска преса от печатницата на Даскал Камче във Ваташа, а буквите са изработени от руски емигрант букволеяр. Книжарницата вероятно е отворена в 1838 година, откогато е и първата запазена, отпечатана в нея книга.[5] В писмо от 30 ноември 1838 година Неофит Рилски смята книжарницата за току-що отворена: „За тѵпографиіата Солунска искайте отъ киръ Христа Папа Василий Прокириксин що има за Θρησκεία τῶν Ἑβραίων ще да разумѣете, която е сега новосоставена, и щото заключите отъ нея, съобщете ми“. Христо Попвасилев вероятно е бил настоятел на печатницата и вероятно е имал обява за споменатата книга. Поп Темиля от солунското село Висока разказвал на Атанас Шопов, че в 1836 година, когато е бил ръкоположен в Солун за свещеник, се срещнал с архимандрит Теодосий в неговата печатница, като словослагател бил някой си Димитър. Натанаил Охридски в автобиографията си казва, че след като той и учителят му Георги Самуркашев превеждат на български[8] книгата „Служение еврейско“ през май 1837 година, тръгват за Света гора, като дават превода си на Наум Лювчиев от Велес да го отпечата в Солун, където се чувало, че е отворена българска печатници.[9]
Книги, отпечатани в печатницата
редактиранеВ печатницата са отпечатани „Началное учение с молитви утренния славяноболгарский и греческия“ в 1838 и „Служение еврейско и все злотворение нихно“ – антисемитски памфлет, написан от монаха Неофит и преведен
| „ | во простий и краткий язик болгарский | “ |
от Натанаил Зографски в 1839 година. В същата година Теодосий Синаитски печата „Краткое описание двадесят монастирей обретающяся во Святой Гору Атонской“.
В същата 1839 година печатницата на хаджи Теодосий изгаря и е възстановена с паричната помощ на Кирил Пейчинович и на следващата 1840 година в нея е отпечатана книгата му „Книга глаголемая утешение грешним“. В предговора към „Утешение грешним“ Теодосий Синаитски казва, че тя е написана от Пейчинович на
| „ | прости язик болгарский Долния Миссии, Скопский и Тетовский да я чатат и простию народ да ублажает на таков православний учител | “ |
и прави възхвала на българския език като го сравнява с ключ от желязо и челик, който сигурно отваря народното сърце, за да възприеме тя светлината на истината.
В 1841 година Теодосий Синаитски печата „Книга за научение трих язиков славяноболгарский и греческия и карамалицкой“. Книгата представлява триезичен речник – български, гръцки и караманлийски, тоест турски и е предназначена не за религиозни, а за търговски нужди. Нов пожар в края на 1842 година или началото на 1843 година окончателно унищожава печатницата. Остатъците от нея според Арсени Костенцев са пренесени във Ваташа.[10]
През януари 1845 година руският славист Виктор Григорович посещава Солун и вижда остатъците от „славянската типография... основана от местния българин Теодосий, архимандрит синайски в 1839 година“.[11]
- Петте известни книги, отпечатани от Теодосий Синаитски
-
-
„Служение еврейско и все злотворение нихно“, 1839 г. -
-
Предисловие на Теодосий Синаитски към „Книга глаголемая утешение грешним“, 1840 г. -
След унищожаването на печатницата Теодосий се връща в родния си Дойран и става воденичар във воденицата на синовете си, където умира затиснат от срутен покрив.
След девет години в 1852 година Киряк и Константин Държилови отново отварят българска печатница в Солун.
Памет
редактиранеНа Теодосий Синаитски е наречена улица в квартал „Илинден“ в София (Карта).
Източници
редактиране- „Началное Оучение с Молитви Оутренния Славяноболгарский и Греческия“ – Първата книга отпечатана в печатницата на Теодосий Синаитски в Солун през 1838 г.
- „Краткое Описанiе Двадесат Монастирей Обретающяся во Светой Гори Атонской. Въ Славу Отца и Сина, и Святаго Духа, Амин“. Солун, 1839 година
- „Служение еврейско и все злотворение нихно со показание от свещено и божествено писание ветхо и новое“, Солун, 1839 година
- „Книга за научение трих язиков славяно болгарский и греческия и карамалицкой“. Солун, 1841 година
- Марин Дринов, Първата българска типография в Солун и някои от напечатаните в нея книги. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, год. 7, кн. 31, 1889
- Шоповъ, А. „Първата българска печатница въ Солунъ. Синаитски архимандритъ Хаджи попъ Теодосий“, Пловдивъ, 1895.
- Български възрожденски книжовници от Македония: избрани страници (отг. ред. Иван Дуриданов). С., 1983, 61 – 71
- „Първата солунска българска печатница“, Йордан Иванов, публикувано във в-к „Средец“, год. III, брой 12, София, декември 1938 г.
- „Сто години от основаването на първата българска печатница“, Иван Снегаров, София, 1939 г.
Бележки
редактиране- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 320.
- ↑ Цойнска, Ралица. Теодосий Синаитски (ІІ пол. XVIII в. – 1843). В: Български възрожденски книжовници от Македония. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 61.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 646.
- ↑ Миладинова-Алексива, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 357.
- ↑ а б Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 57.
- ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 370 (коментар и бележки).
- ↑ Кирил Хаджидинев: Дойран. Разцветът и гибелта на един град. С., 1960, с. 12 – 13.
- ↑ Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 36.
- ↑ Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 37.
- ↑ Костенцев, Арсени. Спомени. Издателство на Отечествения фронт, София, 1984.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 88.