Смирненски (област Монтана)

село в община Брусарци, обл. Монтана
За другото българско село вижте Смирненски (област Русе).

Смѝрненски е село в Северозападна България. То се намира в община Брусарци, област Монтана.

Смирненски
България
43.624° с. ш. 23.0247° и. д.
Смирненски
Област Монтана
43.624° с. ш. 23.0247° и. д.
Смирненски
Общи данни
Население368 души[1] (15 март 2024 г.)
10,7 души/km²
Землище34,412 km²
Надм. височина127 m
Пощ. код3663
Тел. код09787
МПС кодМ
ЕКАТТЕ67564
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   кмет
Брусарци
Наташа Младенова
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Смирненски
Бойка Христова
(БСП)

География

редактиране

Смирненски отстои на 4,4 км от общинския център Брусарци, 29 км от Лом, 54 км от Видин, 41 км от Белоградчик, 33 км от Монтана, 70 км от Враца и 140 км от София.[2]

Образувано е от сливането на селата Луковаца и Гайтанци през ранните години на комунизма. Селото е кръстено на известния български писател Христо Смирненски.

Не се знае кога са създадени селата Гайтанци и Луковаца, но има артефакти (монети на император Константин, останки от сгради и др.), които свидетелстват, че през трети век е имало римско селище и кале (охраняващо пътя от мините на Чипровския балкан до Рациария). Някои артефакти могат да се видят в историческия музей в Монтана. През Средновековието животът в тези села не е спирал, намирана е битова керамика и монети от Видинското царство.

В книгата си „История на града Лом и ломска околия“ Димитър Маринов (директор и основател на Етнографския музей в София) пише: Гайтанци – В 1890 г. имаше 50 къщи с с 216 жители. Най напред е било на левия бряг на рекичката Луда бара при местността, наричана Орешака. ... Луковаца – В 1890 г. има къщи с 287 жители. Насреща има връх и на тоя връх развалини, които народа нарича Монастирище и го сочи като стар монастир. Този монастир е разрушен от турците по чипровското въстание (1689 г.).

Културни и природни забележителности

редактиране

В селото има черква. До селото е големият язовир „Христо Смирненски“, открит на 4 ноември 1969 г.[3] През селото минава река Нечинска бара, която извира от връх Типчен (940,8 м) – най-високият връх на Широка планина.

Редовни събития

редактиране
  • Събор или панаир в четвъртата седмица на месец август, който се празнува в центъра на селото.
  1. www.grao.bg
  2. bgmaps.com
  3. Държавен архив – Монтана, ф. 581, оп. 3, а. е. 7, л. 12.

Външни препратки

редактиране