Смирненски (област Монтана)

селище в България
За другото българско село вижте Смирненски (Област Русе).

Смѝрненски е село в Северозападна България. То се намира в община Брусарци, област Монтана.

Смирненски
Общи данни
Население368 души[1] (15 март 2024 г.)
10,7 души/km²
Землище34,412 km²
Надм. височина127 m
Пощ. код3663
Тел. код09787
МПС кодМ
ЕКАТТЕ67564
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   кмет
Брусарци
Наташа Младенова
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Смирненски
Бойка Христова
(БСП)

География редактиране

Смирненски отстои на 4,4 км от общинския център Брусарци, 29 км от Лом, 54 км от Видин, 41 км от Белоградчик, 33 км от Монтана, 70 км от Враца и 140 км от София.[2]

История редактиране

Образувано е от сливането на две села – Луковица и Гайтанци. Селото е кръстено на известния български писател Христо Смирненски.

Не се знае кога са създадени селата Гайтанци и Луковаца. Но има артефакти (монети на император Константин, останки от сгради и др.), които свидетелстват,че през трети Век е имало римско селище и кале ( охраняващо  пътя от  мините на чипровски балкан до Рациария). Някои артефакти могат да се видят в историческия музей в гр.Монтана!

През средновековието животът в тези села не е спирал, намирана битова керамика и монети от видинското царство.

Ето какво пише в книгата си "История на града Лом и ломска околия" Димитър Маринов (директор и основател на етнографския музей в София): ... Гайтанци - В 1890г. имаше 50 къщи с с 216 жители. Най напред е било на левия бряг на рекичката Луда бара при местноста, наричана Орешака... ... Луковаца - В 1890 г. има къщи с 287 жители. Насреща има връх и на тоя връх развалини, които народа нарича Монастирище и го сочи като стар моностир. Този монастир е разрушен от турците по чипровското въстание(1689 г)...

През ранните години на комунизма двете села се обединяват в едно село наречено Смирненски.



Културни и природни забележителности редактиране

В селото има черква. Също така до селото има голям язовир, който носи името „Христо Смирненски“, който е открит на 4 ноември 1969 г.[3] През селото минава река Нечинска бара, която извира от връх Типчен (940,8 м), най-високият връх на Широка планина.

Редовни събития редактиране

  • Събор или панаир в четвъртата седмица на месец август, който се празнува в центъра на селото.


Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. bgmaps.com
  3. Държавен архив – Монтана, ф. 581, оп. 3, а. е. 7, л. 12.

Външни препратки редактиране