Отваря главното меню
Смъртният акт на цар Борис III, подписан от министър-председателя Богдан Филов, пазителя на държавния печат д-р Константин Партов и лекарите Стоян Киркович, Стефан Даскалов и Драгомир Александров, 28 август 1943 г.

Смъртта на Борис III, цар на българите, настъпва на 28 август 1943 г. Със своята неочакваност и с потенциалните си политически последици в разгара на Втората световна война тя става обект на обсъждания, продължаващи и в наши дни.

ХронологияРедактиране

Среща с ХитлерРедактиране

Немско-италианските поражения край Сталинград и в Ел Аламейн в края на 1942 и началото на 1943 година позволяват на съюзниците да разработят планове за откриването на нов театър на бойни действия в Европа. В резултат през юли 1943 г. се провежда десант в Сицилия, след който повечето от съратниците на Бенито Мусолини се обръщат против него. Мусолини е свален, а маршал Пиетро Бадолио е обявен за министър-председател на 25 юли 1943 г. Той започва тайни мирни преговори с англо-американците.

В тази усложнена обстановка на 4 август 1943 година Борис III се среща в София с посланика в Швейцария и бивш министър-председател Георги Кьосеиванов. Срещата е поверителна и на нея се обсъждат възможностите България да последва Италия и да излезе от войната. Въпреки това в печата изтича информация и се появяват спекулации за заместването на Богдан Филов с Кьосеиванов и за външнополитически завой на страната. В тази връзка на 9 август германският посланик в София Адолф Бекерле предава на царя неочаквана покана за спешна среща с Адолф Хитлер. Официалната тема за срещата е предварително поставена от Хитлер като:

Разглеждане на общата военна и политическа обстановка и дискусия за ролята на България в хода на войната.[1]

На 14 август Борис III заминава с личния самолет на Хитлер за главната му квартира във Волфсшанце край Растенбург, като е изпратен на летище Божурище само от министър-председателя Богдан Филов. Двамата провеждат две срещи на четири очи в следобеда на същия ден и сутринта на 15 август.[2] Официални протоколи липсват, но за съдържанието на тези разговори са изказани разни версии, като тази, че Хитлер вероятно настоява за окупирането от две български дивизии на част от италианската окупационна зона в Гърция и Албания; Борис III се опитва да ограничи евентуално българското участие на Източния фронт, позовавайки се на недостига на хора и въоръжение и на необходимостта от защита срещу евентуално нападение от югоизточна посока и др. [2] Вечерта на 15 август той се прибира със същия самолет и пилот в София. [2]

Последни дниРедактиране

На 17 август Борис III заминава за Чамкория, а на 19 август изкачва връх Мусала. На следващия ден се среща с посланика в Берлин Славчо Загоров, а на 21 и 22 август заедно със семейството си прави обиколка в Рила до Соленото езеро и връх Соколец. [3]

На 23 август Борис III трябва по план да бъде в София, където има няколко предварително определени срещи. По време на пътуването получава болки в гърдите и при пристигането в града е прегледан от д-р Александров и продължава работата си. Следобед получава нов пристъп и отново е прегледан от д-р Александров и д-р Балабанов. След края на работния ден колабира, според прегледалите го лекари в резултат на жлъчно заболяване.

На 24 август 1943 г. рано сутринта царят е намерен в банята, в безсъзнание след силно повръщане. Същият ден след обяд от Двореца нареждат на Георги Дреников да подготви самолет, с който да бъде доведен от Цариград индийски лекар, един от най-големите специалисти в областта на отровите. Но мнението на вече прегледалите царя лекари е, че може би става дума за отравяне с рицин – отрова, против която вече е късно да се действа.[4]

На другия ден от Виена е извикан професор д-р Рудолф Зайц, неврологът д-р Де Кринис и токсикологът проф. д-р Ханс Епингер, както и българските лекари д-р Стоян Киркович, д-р Разсолков и доц. Цончев.[5] Те диагностицират тежък инфаркт.

На 26 август състоянието на Борис III рязко се влошава и новината за заболяването му е съобщена на печата. На 27 август идва в съзнание, но през по-голямата част от времето е под упойка.

В 16:22 часа на 28 август 1943 г. Борис III умира. В смъртния акт като причина за смъртта са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка“. [6]

Прокламацията на Министерския съвет по този повод гласи следното:

ПРОКЛАМАЦИЯ КЪМЪ БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЪ
Българи,
Негово Величество Царъ Борисъ III, нашиятъ любимъ Царь-Обединитель, след кратко и мѫчително боледуване, днесъ, 28 августъ 1943 година, въ 16 часа и 22 минути, предаде Богу духъ въ Двореца София, обкрѫженъ отъ Царското семейство.
Неизмѣрима е загубата за България. Неизмѣрима е скръбьта на цѣлокупния български народъ. Неизмѣрима е и признателностьта му къмъ неговия любимъ, незабравимъ и велик Царь-Обединитель.
Всички българи имаме свещения дългъ да следваме неотклонно Неговия заветъ - да бѫдемъ единни и сплотени и да работимъ всеотдайно за напредъка и благоденствието на Обединена България.
Нека вѣчна да бѫде паметьта Му.
София, 28 августъ 1943 година

Версии за смърттаРедактиране

Според дневника на германския аташе в София по това време, полковник фон Шьонебек, двамата германски доктори, които са се грижили за царя – Зайтц и токсикологът Ханс Епингер – са вярвали, че царят е умрял от същата отрова, която д-р Епингер намерил две години по-рано при аутопсията Йоанис Метаксас, бавнодействаща отрова, която действа след седмици и причинява появата на петна по кожата преди смъртта.

Съюзническата преса стоварва отговорността за смъртта на монарха върху тогавашния националсоциалистически режим в Германия, който искал да вкара България във войната срещу СССР. Слухове за смъртта му твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер. В отговор германският посланик в България Адолф Бекерле отбелязва: „Невероятно колко е нагла вражеската пропаганда, която от месеци насам иска неговата смърт.“

Становището на Адолф Хитлер е, че Борис III е отровен от италианската принцеса Мафалда Савойска (сестра на Йоанна Савойска).

Според секретен полицейски доклад от 1943 г., царят вероятно е отровен от Британските тайни служби.[7]

На Нюрнбергския процес бившият германски канцлер Франц фон Папен, по време на войната германски посланик в Турция, свидетелства, че царят е отровен от руснаците.

Синът му Симеон Сакскобургготски отрича версията за смърт, причинена от нацистите, като в интервю посочва хипотезата, че най-голям геополитически интерес от смъртта му е имал СССР. [8] Също така посочва, че единствените архиви, до които не е имал достъп са тези на външното разузнаване на СССР и на НКВД. [9]

Княгиня Мария Луиза Българска посочва в интервю, че няма категорична версия за случилото се, но че е убедена, че баща ѝ не е отровен от нацистите, или от англичаните, а от страна на Изток. [10]

Погребението на цар Борис IIIРедактиране

Смъртта на държавния глава дълбоко и искрено опечалява българския народ. Той е погребан по негово желание в Рилския манастир, там където се съхраняват мощите на светеца покровител на България - Иван Рилски. Погребението е извършено при образцов ред и при сдържан, но безукорно изпълнен от българската армия и правителство церемониал.

Тялото на последния действащ български цар е изложено в продължение на няколко дни за поклонение в катедралната църква "Александър Невски", където по сведения на Държавна сигурност са преминали около 369 хиляди души. Сред официалните лица, присъствали на погребението са авторът на плана Z като личен представител на Хитлер - адмирал Ерих Редер и командващия ОКВ - генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел.[11]

След смъртта на Борис III неговото конституционно място заема регентството на малолетния Симеон II - княз Кирил Преславски, проф. д-р Богдан Филов и ген. Никола Михов. Промяна във външната политика на България след смъртта на Борис III не настъпва, както не се и сбъдват прогнозите на атлантическата преса за изпращането на български войски на Източния фронт.

БележкиРедактиране

  1. Марков 2003, с. 302-303.
  2. а б в Марков 2003, с. 303-304.
  3. Марков 2003, с. 304-305.
  4. "Войници на милосърдието" с автор Диана Гласнова. (2011) Войници на милосърдието. Стр. 46, (бележка 61, под линия). Пловдив: Изд. Вион. ISBN 978-954-8193-13-9.
  5. Марков 2003, с. 305-307.
  6. Марков 2003, с. 307-309.
  7. mediapool.bg, Поверителен доклад от 1943 г.: Цар Борис III е отровен, Христо Христов, 28 август 2015 г.
  8. www.btv.bg
  9. www.kingsimeon.bg
  10. btvnovinite.bg
  11. Марков 2003, с. 311-312.

Цитирани източнициРедактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране