Смяна на топоними в Гърция

Смяната на топонимите в Гърция е систематична подмяна на топоними с негръцка етимология с топоними с гръцка, като част от политиката и идеологията на елинизация. [1][2]

От запад на изток следват Belytza, Bogdana, Kartitza и Kochino (1829 г.) в Егрибоз. На следващата година сухоземната граница на Гърция е поставена между Аспропотаму – Зейтуни.

Основна част от сменените такива от 30-те години на XIX век до 1998 г. са със (славяно)българска етимология. Благовидният предлог за смяната им е, че те са намерени за „лоши гръцки“. Друг тип сменени имена са албано-османските (арванитските) топоси. Повечето от промените на географските и топографските имена са в Северна Гърция, а друга – в Континентална Гърция, на арванитските селища. Тези топоси масово са заместени с имена от Класическа Гърция. [2]

Използването на негръцките имена и топоними е наказуемо съгласно гръцкото законодателство. [3]

Процесът реално стартира с излизането на труда на Якоб Фалмерайер – За произхода на днешните гърци (1835). През 1832 г., преиздадена в 1844 г., излиза и първата съвременна географска карта на Европейска Турция, поставена изцяло на научна основа. Картата отбелязва основните топоними на територията на новообразуваното Кралство Гърция в Континентална Гърция (Румели), сред които личат и имената Градица, Бодоница, Лепотина, Селица, Меденико, Воница. [4][5] Най-вече в реакция на теорията на Фалмерайер, политиката на младото гръцко кралство след края на т.нар. баварократия, кампанийно и системно пристъпва към смяна на имена и топоними. Този процес продължава след присъединяването към Гърция на Тесалия (1881), Епир (1912), Егейска Македония (1913) и Западна Тракия (1920). През 1909 г. назначената от правителството комисия по топонимите докладва, че името на едно на всеки три гръцки села (т.е. 30%) трябва да бъде сменено – смятало се, че в 1500 от всичките 5069 гръцки села се говорел „варварски език“. Гръцкото правителство преименува административно имената на много селища и местности, заменяйки ги с древногръцки. [6] Всички негръцки имена са заличавани систематично. [7] След т.нар. малоазийска катастрофа, много исторически гръцки имена от Мала Азия са въведени в региони заселени с бежанци от Анатолия. Много народни гръцки имена на димотики са заменени с такива на катаревуса, т.е. те са със сменена морфология. Този процес започва през 1926 г. и продължава до 1960 г. [7]

Според данни на Института за новогръцки изследвания в Атина, между 1913 и 1996 г., имената на 4413 селища са сменени в Гърция. На регионално ниво тези цифри са разпределени както следва: Егейска Македония – 1805; Пелопонес – 827; Континентална Гърция – 519; Тесалия – 487; Епир – 454; Западна Тракия – 98; Крит – 97; Егейски острови – 79; Йонийски острови – 47. [8]

Макс Фасмер в труда си „Славяните в Гърция“ изброява 2142 (славяно)български имена на селища в Гърция през 1941 г. [9]

Източници

редактиране
  1. Tsitselikis, Konstantinos. Old and New Islam in Greece: From Historical Minorities to Immigrant Newcomers. Martinus Nijhoff Publishers, 2012. ISBN 9789004221529. с. 49.
  2. а б Zacharia, Katerina. Hellenisms: culture, idenitity, and ethnicity from antiquity to modernity. Martinus Nijhoff Publishers, 2012. ISBN 9789004221529. с. 230 – 233.
  3. Tsitselikis, Konstantinos. Old and New Islam in Greece: From Historical Minorities to Immigrant Newcomers. Martinus Nijhoff Publishers, 2012. ISBN 9789004221529. с. 50.
  4. www.davidrumsey.com
  5. www.davidrumsey.com
  6. Todor Hristov Simovski, The Inhabited Places of the Aegean Macedonia (Skopje 1998), ISBN 9989-9819-4-9, pp. XXXVIII-XLII.
  7. а б Bintliff, „The Ethnoarchaeology of a 'Passive' Ethnicity“, in K.S. Brown and Yannis Hamilakis, The Usable Past: Greek Metahistories, Lexington Books, 2003, p. 138 “This denial of the multiethnic composition of the rural landscape has been helped by state-imposed systematic place-name changes throughout this century, many as late as the 1960s, through which a wonderful scatter of traditional Greek, Slav, Albanian, and sometimes Italian village names has been suppressed—wherever conceivable—in favor of the name of any ancient Greek toponym remotely connected to the neighborhood.
  8. Pandektis: Name Changes of Settlements in Greece // Посетен на 30 ноември 2016. List compiled by the Institute for Neohellenic Research. Click on [ + ] to reveal general information about the site.
  9. www.promacedonia.org

Външни препратки

редактиране