Алпийски козирог
Алпийският козирог (Capra ibex), известен още като алпийски козел или ибекс, е чифтокопитен бозайник от семейство Кухороги, типичен представител на подсемейство Кози.
| Алпийски козирог | ||||||||||||||||||||||||||
_Zoo_Salzburg_2014_h.jpg) ♂ Алпийски козирог | ||||||||||||||||||||||||||
 ♀ Алпийски козирог | ||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||
| Алпийски козирог в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
КласификацияРедактиране
Всички кози (Capra), с изключение на винторогия козел, до неотдавна се смятаха за подвидове Козирози (Capra ibex ssp.), като най-близки до алпийските козирози са пиренейските, нубийските и сибирските козли. Скорошни генетични изследвания обаче потвърждават отликата на сибирските и нубийските козирози от алпийските, а пиренейските козирози от друга страна се оказват не чак толкова различни от ибекса, колкото се смяташе[2].
За всеки географски район е типичен определен вид козирог, като териториите на разпространение на два различни вида не се припокриват. В неволя обаче козирозите успешно се кръстосват, давайки плодовито потомство[3].
Физическа характеристикаРедактиране
Алпийският козирог има здраво и набито тяло с дължина до 160 cm, височина в холката до 1 m и тегло до 120 kg, като женските са почти два пъти по-дребни. Мъжките се отличават също по късата си брада и дългите си от 70 до 140 cm извити назад и леко встрани рога, с ясно изразени напречни ребра на предната страна. Тези удебеления отбелязват годишното нарастване на рогата през летния сезон, когато растат по-усилено. Женските също имат рога, но те са много по-малки със слабо изразени ребра.
Козирогът има отлично зрение и добре развито обоняние и слух.
Окраската му през лятото е сиво-кафява до червеникава, а през зимата сменя козината си с по-гъста и тъмнокафява.
РазпространениеРедактиране
Среща се на височина между 2000 и 4600 m в европейските Алпи. През 80-те години на 20 век в България са внесени алпийски козирози от Швейцария и се разселват около върховете Мусала и Ботев. Успешно се адаптират само в Рила и там числеността им достига 80 екземпляра. През последните години обаче почти всички животни са избити от бракониери и вероятността да оцелеят е малка. В местността „Перивол“, северозападно от село Бачево, има ловно стопанство – Дивечовъден Участък „Мразеница-Бачево“, в който се отглеждат алпийски козирози[4][5][6].
Начин на живот и храненеРедактиране
Алпийският козирог живее по-високо в планините от дивата коза. Обитава зоната между вечно заснежените върхове и границата на гората. Дори и през зимата остава на скалистите високопланински склонове, където вятърът оголва снега и намирането на храна е по-лесно. Катери се по скалите със завидна лекота и бързина, правейки скокове с голяма точност и сигурност. Женските с малки до 3-годишна възраст обикновено се движат на малки стада, отделно от мъжките, които образуват т.нар. ергенски клубове. През зимата се събират на по-многобройни стада.
Козирозите обикновено излизат на паша рано сутрин и привечер, като през останалата част на деня пладнуват скрити в скални ниши на голяма височина с добра видимост към околността. Хранят се с високопланински треви, храсти, мъх, лишеи, корени, понякога и с дървесна кора.
РазмножаванеРедактиране
По време на размножителния период (декември-януари) мъжките обикновено напускат своите ергенски клубове в самостоятелно търсене на стада с женски. За правото над харем от женски те водят битки „блъскайки глави с големите си рога по характерен начин, изправяйки се на задните си крака за по-голяма засилка. Този характерен начин на борба се обяснява с малкото пространство, с което обикновено разполагат съперниците, и невъзможността да се засилват. Въпреки внушителните си рога, мъжките рядко се нараняват в своите битки.
След около 5-месечна (22 – 23 седмици) бременност женските раждат по едно, рядко две малки. Те бозаят около година, като женските достигат полова зрялост на две, а мъжките на три години.
Продължителността на живота им е около 15 – 20 години.
Природозащитен статусРедактиране
Алпийският козирог е ценен ловен трофей, месото му е вкусно. Всяка част от тялото му, дори екскрементите, в миналото са били използвани за приготовлението на различни лекове и магични отвари. В резултат на безогледния му лов до началото на 19 век видът е почти напълно изтребен. През 1816 г. последните оцелели козирози в Италианските Алпи (Пиемонт) са поставени под защита. През 1856 г. италианският крал Виктор Емануил II създава в района кралския резерват Гран Парадизо, поставяйки животните под личната си протекция. Програмите по възстановяване и реинтродукция на вида продължават и дивата популация на алпийския козирог се изчислява на около 30 000 индивида. В Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN видът е вписан вече като незастрашен[7].
ИзточнициРедактиране
- ↑ Capra ibex (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Phylogenetic Reconstructions in the Genus Capra (Bovidae, Artiodactyla) Based on the Mitochondrial DNA Analysis. Russian Journal of Genetics, 2007, Vol. 43, No. 2, pp. 181 – 189. online Архив на оригинала от 2020-04-14 в Wayback Machine.
- ↑ V. G. Heptner: Mammals of the Sowjetunion Vol. I UNGULATES. Leiden, New York, 1989 ISBN 90-04-08874-1
- ↑ Полезна информация за населените места в България
- ↑ Регистър на Разрешения за строеж 2016 г. – Община Разлог
- ↑ ДУ Мразеница – Бачево. Дейността свързана с концесията на ДУ Мразеница-Бачево – Междинен доклад за дейността на фирма ЕВКЛИПС ООД
- ↑ Capra ibex (IUCN Red List of Threatened Species, 2008)