Сопотско
Сопотско или Съпотско[1] (на македонска литературна норма: Сопотско) е село в община Ресен, Северна Македония.
Сопотско Сопотско | |
---|---|
— село — | |
Страна | ![]() |
Регион | Пелагонийски |
Община | Ресен |
Географска област | Горна Преспа |
Надм. височина | 993 m |
Население | 222 души (2002) |
Пощенски код | 7320 |
МПС код | ВТ |
Сопотско в Общомедия |
ГеографияРедактиране
Селото e разположено в голяма близост до град Ресен източно от него, в западните поли на Бигла планина.
ИсторияРедактиране
Името на селото произлиза от праславянската дума „сопотъ“ – шумящ поток, извор.[2]
В XIX век Сопотско е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Сопотско (Sopotsko) е посочено като село с 45 домакинства и 138 жители българи.[3]
Иконите в църквата „Св. св. Константин и Елена“ са дело на Йосиф Мажовски и Яков Мажовски.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Съпотско е изцяло българско село, но разделено в религиозно отношение, като от общо 495 жители, християните са 420, а мохамеданите – 75.[5]
В началото на XX век българите християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Сапотско има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 222 жители, от които:[7]
Националност | Всичко |
македонци | 184 |
албанци | 36 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 2 |
ЛичностиРедактиране
- Родени в Сопотско
- Методи Балалчев (1896 – 1978), български художник
- Наум Пецалев – Бекрията (1874 – ?), четник при Спиро Олчев в Ресенско през 1904 година[8]
- Реис Шакири (1922 – 2006), югославски политик, партизанин и деец на НОВМ
- Ресул Шакири (р. 1931), политик от Социалистическа република Македония
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени, София, 1969, стр. 8.
- ↑ Rospond, Stanisław. Słownik etymologiczny miast i gmin PRL. Wrocław, 1984. с. 360.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 243.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-17
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 15.