Софийско метро (трети метродиаметър)

Третият диаметър на Софийското метро според Генералната схема за развитие на линиите на метрото, приета още през 1974 г., трябва да свързва югозападната със североизточната част на града. От тази линия са изградени части от трасето край гара Подуяне.

Новата инициатива

До края на 2009 г., т.е. до началото на управлението на България от правителство начело с бившия кмет на гр. София Бойко Борисов, никой в публичното пространство не е повдигал въпрос за изменение на основни параметри в концепцията за проектирането и съответно ѝ изграждането на Трети метродиаметър. Единственото по-сериозно изменение от тази генерална схема е промяната на трасето на Първи метродиаметър, предвид влизането в експлоатация на изградения предходно тунел под бул. „Драган Цанков“.

Във връзка с изменението на Градоустройствения план на София (ОУП) от Столичната община излизат със съобщение, че Третият метродиаметър ще бъде изграден 80% наземно като леко метро и единствено през централната част на града трасето ще влиза под земята. Същата информация се качва и на обновения официален сайт на „Метрополитен“. През юни 2011 г. обаче гл. арх. на София Петър Диков заявява, че „... Трети метродиаметър ще е класическо метро с отделни открити части.“

В приетия на 16 декември 2009 г. нов ОУП трасето на Трети метродиаметър не съществува. Вместо това то е заменено с т.нар. „скоростен трамвай“. В медийни интервюта са пуснати в обращение различни наименования: „скоростна железница“, „скоростен трамвай“, „лека железница“ и т.н., както и различни варианти на трасето, които обаче не съвпадат с трасето на проектантите на метрото по Генералната схема за развитие на линиите на метрото. По този начин са изоставени всякакви надежди, че гръбнакът на транспортната система в столицата ще се изгражда по разгърната метросистема.

Тази информация предизвиква публичен отзвук сред софийската, и не само, общественост. На практика с „този нов проект“ или препроектиране не се изменя, а се променя цялата метросхема, а чрез нея и общата транспортна схема в столицата. На 8 януари 2010 г. се създава гражданска интернет инициатива „Спаси метрото“, която подема флагмански кампанията по спасяването на най-успешния инфраструктурен проект в България от началото на т.нар. демократични промени в страната. До края на 2009 г. Софийското метро е проектът с най-много усвоени евросредства от всички останали в т.ч. автомагистрали и скоростни жп линии.

Ново трасе

Трасето на Трети метродиаметър е заложено по проект от Генералната схема за развитие на линиите на метрото между кварталите „Левски“ и „Княжево“ и е предвидено да преминава подземно във варианта класическо метро под булевард „Ботевградско шосе“ и под железопътна гара Подуяне и централната градска част се свързва с югозападното направление към кв. „Княжево“.

На 27 октомври 2011 г. Експертният съвет по устройство на територията избира на практика изцяло ново трасе за третия лъч на метрото. Начална станция – бул. Ботевградско шосе, нататък, както следва: ж.к. Васил Левски, ж.к. Сухата река, ж.к. Стефан Караджа, ж.к. Хаджи Димитър, ж.к. Владимир Заимов, Военна академия „Георги Раковски“, Орлов мост, НДК, ж.к. Красно село/ж.к Хиподрума, ж.к. Белите Брези, ж.к. Овча купел. Промотира се, че метролинията ще прави връзка с жп линията София – Перник. Вариантът е избран между пет обсъждани, но по-късно също претърпява корекции.

През 2013 г. продължават промените във вече утвърденото трасе. Променено е и местоположението на депото – вместо за депо „Враждебна“ (недалеч от Летище София), вече се споменава депо „Земляне“.

Нов тип градска железница

На практика новият проект не е за класическо метро (т.е. той няма да е съвместим с първите два изградени метродиаметъра в София). Не става ясно какъв е замисълът, след като в публичното пространство излизат най-разнообразни версии и наименования и за това „ново метро“: „скоростна железница“, „скоростен трамвай“, „лека железница“ и т.н.

С напредване на времето в началния етап на строителството става ясно, че все пак това ще бъде леко метро, с елементи на класическо.

Основните характеристики на лекото метро са запазени: по-чести станции, по-малки вертикални и хоризонтални криви, по-ниска скорост, олекотен подвижен състав и по-къси влакове. Те обаче са съчетани и с някои елементи на класическото метро: станциите не са дълги максимално 80 м, а са по 100 м, колкото и по останалите два метродиаметъра. По-голяма част от трасето и станциите стават подземни, за разлика от първоначалните планове. Няма да има елементи на трамвай (лека железница), т.е. няма да е допустимо трасе, съвместяващо другите участъци в движението (подобно на трамвайното), както и използването на жп линии като части от трасето.

Проектиране

Проектът е възложен на чешката фирма „Метропроект“, а стойността на контракта възлиза на 3,336 млн. лв. и се финансира със средства от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) чрез оперативна програма „Транспорт“. Срокът за изпълнение е 30 месеца. Срокът за завършването му е до края на 2013 г.

Предвижда се през 2014 г. София да кандидатства за европейско финансиране за този изцяло нов проект, а началото на изграждането на Третия метродиаметър е заложено за края на 2014 или началото на 2015 г.

В края на 2013 г. на плановете за европейско финансиране почти е сложен кръст, след като става ясно, че проектът не е включен в ОП „Транспорт“. Съществува вероятност изграждането на централния участък (за който е необходимо повече технологично време, тъй като е подземен) да бъде финансирано по фонд „Регионално развитие“. В медиите се лансират идеи за закупуването на VAL подвижен състав (с гумирани колела), но все още не са ясни видът подвижен състав и видът на предвидената автоматика, като част от изготвения проект.

Метростанции според старата/историческа схема

• Княжево – на бул. „Цар Борис III“ при пл. „Св. Пророк Илия“ в кв. „Княжево“
• Цар Борис III – на кръстовището на бул. „Цар Борис III“ и бул. „Околовръстен път“ в кв. „Карпузица“
• Славия – на кръстовището на бул. „Цар Борис III“ и бул. „Овча купел“ при ж.к. „Славия“
• Гоце Делчев – на кръстовището на бул. „Цар Борис III“ и бул. „Гоце Делчев“ при ж.к. „Хиподрума“
• Акад. Иван Гешов – на кръстовището на бул. „Цар Борис III“ и бул. „Акад. Иван Гешов“ при ж.к. „Лагера“
• Генерал Тотлебен – на кръстовището на бул. „Генерал Тотлебен“ и бул. „Пенчо Славейков“ при ж.к. „Крива река“
• НДК – на кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“ при НДК (възлова с Линия 2)
• Орлов мост – на кръстовището на бул. „Евлоги Георгиев“ с бул. „Цариградско шосе“ при Орлов мост при кв. „Подуене“ (възлова с Линия 1)
• Евлоги Георгиев – на кръстовището на бул. „Евлоги Георгиев“ и бул. „Мадрид“
• Подуене – на кръстовището на бул. „Данаил Николаев“ и бул. „Ботевградско шосе“ при гара „Подуене“
• Ботевградско шосе – на бул. „Ботевградско шосе“ при пощенската станция в ж.к. „Сухата река“
• Васил Левски – на кръстовището на бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „Летоструй“ в кв. „Васил Левски“

Окончателен проект

В началото на 2016 г. започва строителството на третия метродиаметър на Софийското метро.

Към 2016 г. строителството на третия метродиаметър продължава, като технологията е за класическо метро с високо разположено електроподаване. В строеж са всички метростанции в централния участък, плюс няколко на запад и изток от централната част на града. Третият диаметър на Софийското метро ще е с общо 23 метростанции, основната линия на третия метродиаметър с общо 16 метростанции, а източното разклонение на третия метродиаметър с обща дължина на трасето около 6 km и с общо 7 метростанции. Предвижда се южно отклонение от третия лъч към квартал „Борово“, но все още не е уточнено точно къде ще бъдат метростанциите. Движението на влаковете е напълно автоматизирано и те работят без машинист в кабината на влака, но все още има човек на влака, който може да следи качването и височината на пътниците. Всички станции на третия ред имат автоматични портални платформи, както и на две стари станции „Опълченска“ и Стадион „Васил Левски“.

Основна линия с общо 16 метростанции, които са:

• Ботевградско шосе – на пресечката на бул. „Ботевградско шосе“ и бул. „Източна тангента“, отпаднала
• Владимир Вазов – на пресечката бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Поп Грую“ между ж.к. „Левски Г“ и ж.к. „Левски В“, в строеж от 20 март 2022 г.
• Тракия – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Резбарска“ при ж.к. „Сухата река“, в строеж от 20 март 2022 г.
• Стадион „Георги Аспарухов" – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с бул. „Васил Кънчев“ при ж.к. „Стефан Караджа“, в строеж от 20 март 2022 г.
• Хаджи Димитър – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Ильо Войвода“ при ж.к. „Хаджи Димитър“, в експлоатация от 26 август 2020 г.
• Театрална – на пресечката на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с бул. „Янко Сакъзов“ при парка „Заимов“, в експлоатация от 26 август 2020 г.
• Орлов мост – на пресечката на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с бул. „Цариградско шосе“ при „Орлов мост“, възлова с Линия 1, в експлоатация от 26 август 2020 г.
• Патриарх Евтимий – на пресечката на бул. „Васил Левски“ с бул. „Патриарх Евтимий“ при кино „Одеон“, в експлоатация от 26 август 2020 г.
• НДК – на пресечката на бул. „Патриарх Евтимий“ с бул. „Витоша“ при „НДК“, възлова с Линия 2, в експлоатация от 26 август 2020 г.
• Медицински университет – на пресечката на бул. „Св. Георги Софийски“ с бул. „Пенчо Славейков“ при Медицинска академия, в експлоатация от 26 август 2020 г.
• България – на пресечката на бул. „Гешов“ с бул. „България“ при ж.к. „Хиподрума“ и ж.к „Белите брези“, в експлоатация от 26 август 2020 г.
• Цар Борис III/Красно село – на пресечката на бул. „Цар Борис III“ с бул. „Гоце Делчев“ при ж.к. „Красно село“ и ж.к „Лагера“, в експлоатация от 26 август 2020 г.
• Овча купел – на пресечката на бул. „Президент Линкълн“ с бул. „Овча купел“ при ж.к. „Овча купел I“, в експлоатация от 24 април 2021 г.
• Мизия/Нов български университет – на пресечката на бул. „Монтевидео“ с бул. „Западна тангента“ в ж.к. „Овча купел I“, в експлоатация от 24 април 2021 г.
• Овча купел II – Доверие – ул. „Централна“ при МБАЛ Доверие в ж.к. „Овча купел II“, в експлоатация от 24 април 2021 г.
• Горна баня – на пресечката на бул. „Околовръстен път“ с ул. „Централна“ при кв. „Горна баня“ и ж.к. „Овча купел II“, възлова с жп линията София – Кулата, в експлоатация от 24 април 2021 г.

Източно разклонение с обща дължина на трасето около 6040 м и с общо 7 метростанции, които са:

• Ситняково – на пресечката на бул. „Ситняково“ с ул. „Гео Милев“ при Румънското посолство – в проект
• Гео Милев – на пресечката на ул. „Гео Милев“ с ул. „Николай Коперник“ при ж.к. „Гео Милев“ – в проект
• Слатина – на пресечката на ул. „Гео Милев“ с ул. „Иван Димитров – Куклата“ при ж.к. „Слатина“ (ж.к. „Христо Смирненски“) – в проект
• Асен Йорданов – на пресечката на бул. „Асен Йорданов“ с бул. „Шипченски проход“ при спортен комплекс „ЦСКА Червено знаме“ – в проект
• Арена Армеец – на бул. „Асен Йорданов“ и „Площада на Авиацията“ при спортна зала „Арена Армеец“ – в проект
• София Тех Парк – на бул. „Цариградско шосе“ при „София Тех Парк“ – в проект
• Полигона (Дъ Мол) – на бул. „Цариградско шосе“ и пресечката с бул. „Йерусалим“ при търговски център „Дъ Мол“ и кв. „Полигона“ – в проект

Строителство

Строителството на третия метродиаметър ще се осъществи на три етапа:

1. От метростанция 6 до метростанция 12, включително метродепо Земляне – първоначално, което започва на 1 февруари 2016 г. с продължителност 42 месеца, т.е. до 1 август 2019 г., когато този първи подземен и най-труден за изграждане подучастък трябва да е готов за експлоатация;
2. След метродепо Земляне, т.е. от метростанция 13 до метростанция 16 – предвидено е изграждането му да стартира през есента на 2016 г., като тръжните процедури за възлагане строителството му започват през март 2016 г. Строителството на този подучастък е предвидено да приключи през първото полугодие на 2019 г., т.е. преди първия подучастък;
3. От метростанция 1 до метростанция 5, включително. Този трети подучастък е предвидено в началото на 2016 г. да се изгражда последен, понеже е сравнително най-лесно строителството му. За изграждането вече е осигурено финансиране.

Изграждане

Изграждането на третия метродиаметър в София започва на 20 януари 2016 г.

Първият етап включва строежа на 8 км подземна железница с 8 метростанции. Осигуреното финансиране е в размер на 491 млн. по оперативна програма „Транспорт“ на ЕС и 90 млн. национално съфинансиране, което е разчетено за достатъчно за участък, свързващ 12 метростанции от общо 16 предвидени.

На 27 февруари 2017 г. тунелопробивната машина започва работа по изкопа на тунелите.

На 23 юни 2017 г. започва работа по четирите станции в ж.к. „Овча купел“.

На 10 август 2020 г. започват пробните тестове по четирите станции в ж.к. „Овча купел“

На 26 август 2020 г. метролиния М3 влиза в експлоатация между станциите „Цар Борис III/Красно село“ и „Хаджи Димитър“.

Декември 2020-та г. и началото на Април 2021-ва г. - софтуерни тестове за свръзка по 4-те станции на Овча купел.

24 Април 2021 г. с Церемониално откриване на МС Мизия/НБУ, която се намира в Жк. Овча купел 1 се даде експлоатацията на останалите 4 станции в Овча купел.

21 Март 2022 започва строителството на участъка от Хаджи Димитър до Левски Г.

Източници

• Подготовка на проекта на линия 3 – от 6 август 2013 г. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.

Вижте също

• Софийско метро
• Строителство на Втори метродиаметър

Външни препратки

• Становище на Спаси метрото пред СОС