Хаджи Димитър (жилищен комплекс)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Хаджи Димитър.
„Хаджи Димитър“ е жилищен комплекс, един от най-старите квартали на София. Част от район Подуяне.[1]
| Хаджи Димитър | |
|---|---|
| — квартал — | |
  Хаджи Димитър  Хаджи Димитър | |
| Страна |  България |
| Област | Област София |
| Община | Столична община |
| Част от | София |
| Пощенски код | 1510 |
| Хаджи Димитър в Общомедия | |
По време на социализма след разрушаването на къщите се превръща в жилищен комплекс. Той е добре развит квартал, намиращ се в централната част на столицата. Близостта му до идеалния център позволява бързо придвижване до различни точки на града посредством автобуси, тролеи и метро. Кварталът е разположен на няколко минути от столичния булевард „Княз Александър Дондуков“, булевард Васил Левски, улица Раковска и възловия площад Сточна гара. През квартала минава третата линия на софийското метро с метростанция „Хаджи Димитър“.[2]
Наименуван е на българския войвода Хаджи Димитър. В центъра на квартала, в градинката пред бл. 116, има паметник на Хаджи Димитър.[3] Местните жители го наричат „Паметника на Дякона“ или просто „Паметника на Хаджи Димитър“. Главната улица в квартала е „Макгахан“, кръстена на американския журналист Джанюариъс Макгахан. Други улици с важно пътнотранспортно значение са бул. „Владимир Вазов“, ул. „Васил Кънчев“, ул. „Острово“ и ул. „Васил Петлешков“. Един от най-предпочитаните квартали за живеене в днешно време.
В близост до квартала се намират Заимовата градина, Паметника Левски, СУ Климент Охридски, хлебозавод „Нилана“ и мелница „София Мел“. В квартала има три училища: 1 основно – 42 ОУ „Хаджи Димитър“ и 2 средни общообразователни – 24 СОУ „Пейо Крачолов Яворов“. и 95 СОУ „Проф. Иван Шишманов“. Има доста детски градини, повечето от които са основно ремонтирани или новопостроени след 2008 година.
Архитектура редактиране
Кварталът е смесица от старо и ново строителство. Старото строителство включва ниски тухлени еднофамилни къщи, 6-, 7- или 8-етажни панелни блокове от серии Бс-2-63 и Бс-69-Сф, построени през 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век. По-новото строителство започва в периода след 1990 г.
Известни личности редактиране
- Анелия Раленкова (* 1964 г.) – художествена гимнастичка, европейска и световна шампионка
- Борислав Михайлов (* 1963 г.) – футболист, вратар на ПФК „Левски“ и на националния отбор; бронзов медалист от Световното първенство по футбол в САЩ; председател на БФС. Израства в квартала и учи в 24 СОУ.
- Васил Василев – Зуека (* 1965 г.) – актьор (в квартала живеят родителите му)
- Веселин Ранков (* 1959 г.) – актьор
- Георги Андреев (* 1969 г.) – композитор, диригент, музикант
- Георги Аспарухов – Гунди (1943 – 1971) – футболист, нападател на ПФК „Левски“
- Георги Любенов (* 1976 г.) – журналист и телевизионен водещ
- Здравко Здравков (* 1970 г.) – футболист, вратар на ПФК „Славия“ и на националния отбор
- Иван Бандаловски (* 1986 г.) – футболист
- Иван Колев (1930 – 2005) – футболист от ПФК ЦСКА и националния отбор
- Иван Христов – Зъбчето – деец на комунистическа младежка организация РМС, живее в квартала през 20-те, 30-те и 40-те години на ХХ век
- Иво Райчев (* 1961 г.) – спортен журналист
- Илиана Раева (* 1963 г.) – художествена гимнастичка, европейска и световна шампионка; треньорка на клуб „Левски“ и националния отбор; председател на Българската федерация по художествена гимнастика.
- Камен Алипиев (* 1966 г.) – спортен журналист
- Кирил Ивков (* 1946 г.) – футболист на ПФК „Левски“, защитник
- Лилия Игнатова (* 1965 г.) – художествена гимнастичка, европейска и световна шампионка
- Нешка Робева (* 1946 г.) – състезателка и треньорка по художествена гимнастика; хореографка. Дълги години работи като треньор на стадион „Герена“.
- Павел Виданов (* 1988 г.) – футболист
- Радина Червенова – телевизионна водеща на „По света и у нас“ по БНТ 1
- Ренета Инджова (* 1953 г.) – министър-председател на България в 84-тото (служебно) правителство; първата и единствена жена министър-председател на България
- Рудолф Витлачил (1912 – 1977) – треньор на ПФК „Левски“, от чешки произход
- Серги Йоцов (1926 – 2012) – футболист и треньор на ПФК ЦСКА
- Силвия Статкова – композитор
- Таня Димитрова – журналистка (от някогашното предаване на БНТ „ТВ справочник“)
- Томислав Русев (* 1966 г.) – футболист и спортен журналист
Транспорт редактиране
- исторически: 75 (1968 – 2000 г.);
- настоящи: 78, 79, 85, 86, 90, 100, 120 и 285.
- исторически: ХД (1952 – 1962 г.) и 3 (1982 – 1987 г.); и 12 (2.4.2007 г. – 2.11.2007 г.).
- настоящи: 1, 2, 3 и 4.
Метро:
Маршрутни таксита:
- исторически: 39 (2000 – 2003 г.) 33 (1999 – 2011 г.) 28 (1999-2018 г.)
- настоящи: 17
Забележителности редактиране
- Паметник на Хаджи Димитър на ул. „Макгахан“ и ул. „Уошбърн“, в градинката пред бл. 116.[3]
- През 2010 г. в квартала са открити останки от антична римска вила.[4]
- През 2013 г. стените на три панелни блока в квартала са изрисувани от графити артисти;[5] особена популярност има стената с изображението на българския дарител дядо Добри, дело на Насимо.[6]
Източници редактиране
- ↑ Профил на район Подуяне // Официална страница на район Подуяне. Посетен на 2023-11-19.
- ↑ а б Метростанция "Хаджи Димитър" // Официална страница на "Метрополитен" ЕАД. Посетен на 2023-11-19.
- ↑ а б Хаджи Димитър // Български паметници. Посетен на 2023-11-19.
- ↑ Ванчев, Ивайло. Антична римска вила в квартал "Хаджи Димитър" // Дневник. 2010-09-17. Посетен на 2023-11-19.
- ↑ Деливлаева, Марина. „Души в стените“ преобразиха кв. Хаджи Димитър // 2013-07-08. Посетен на 2023-11-19.
- ↑ Насимо и красивите блокове в кв. „Хаджи Димитър“ // БНТ. 2017-02-15. Посетен на 2023-11-19.