Союз ТМ-8
Союз ТМ-8 е осмият пилотиран космически кораб от серията „Союз ТМ“, извежда в космоса петата основна експедиция към станцията „Мир“. 84-ти полет по програма „Союз“.
| Союз ТМ-8 | |
| Данни за кораба | |
|---|---|
| Ракета-носител | Союз-У2 (GRAU 11A511У2)№ Т15000-036 |
| Полет на Союз № | 84 |
| Име на кораба | Союз ТМ № 58 |
| Космодрум |  Байконур Площадка № 1 |
| Старт | 5 септември 1989 21:38:03 UTC |
| Място на скачване | Мир |
| Кацане | 19 февруари 1990 01:06:20 UTC |
| Място на кацане | 55 км североизточно от гр. Аркалък, Казахска ССР |
| Продължителност на полета | 166 денонощия 06 часа 58 минути 15 секунди |
| Апогей | 392 км |
| Перигей | 390 км |
| Инклинация | 51,6° |
| Период | 92,4 мин |
| Маса | 7150 кг |
| NSSDC_ID | 1988-071А |
| NORAD ID | 20218 |
| Данни за екипажа | |
| Членове на екипажа | 2 |
| Позивна | „Витяз“ |
| Престиковка | |
| Скачване | 7 септември 1989 22:25:26 UTC, от страната на модула „Квант“ |
| Разкачване | 12 декември 1989 08:22:30 UTC, от страната на модула „Квант“ |
| Скачване | 12 декември 1989 08:42:32 UTC, ПхО ББ |
| Разкачване | 19 февруари 1990 01:06:20 UTC, ПхО ББ |
| Свързани космически мисии | |
| Предишна | Следваща |
 Союз ТМ-7 |
Союз ТМ-9 |
Екипаж
редактиранеПри старта
редактиранеОсновен
редактиране
Александър Викторенко (2) – командир- Александър Серебров (3) – бординженер
Дублиращ
редактиране- Анатолий Соловьов – командир
- Александър Баландин – бординженер
При кацането
редактиране- Александър Викторенко (2) – командир
- Александър Серебров (3) – бординженер
Параметри на мисията
редактиране- Маса: 7150 кг
- Перигей: 390 км
- Апогей: 392 км
- Наклон на орбитата: 51,6°
- Период: 92,4 мин
Описание на полета
редактиранеСлед ръчно скачване със станцията „Мир“ екипажът провежда разконсервация на станцията след автоматичния полет. По време на полета на пета основна експедиция, освен научните експерименти са проведени и дейности по поддръжка и обновяване на някои технически системи. Изследователската програма предвиждала работа в областите: изследвания на Земята, астрономията, космическата техника, материалознанието, биологията и медицината, екологията и физиката на атмосферата.
По време на работата на пета основна експедиция станцията е разширена с още един модул. „Квант-2“ е изстрелян на 26 ноември и се скачва около 10 дни по-късно за станцията „Мир“. Една от най-важните задачи на програмата е работата в открития космос с обща продължителност 17 часа и 36 минути с цел разширяване на станцията и изпробване на автономните устройства за маневриране „Икар“. Тези устройства са снабдени с 32 сопла и имали запас от 7 кг азот за гориво и представляли летателен апарат, позволяващ движение със скорост до 20 км/час. В бъдеще подобни устройства биха могли да осигурят достъп на космонавти до свободно-летящи изследователски платформи без използване на космически кораби.
| № | Участници | Начало | Край | Продължителност | Задачи |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Александър Серебров Александър Викторенко |
8 януари 1990 20:23 UTC | 8 януари 1990 23:19 UTC | 2 часа и 56 минути | монтаж на два датчика за звездна навигация |
| 2 | Александър Серебров Александър Викторенко |
11 януари 1990 18:01 UTC | 11 януари 1990 20:55 UTC | 2 часа и 54 минути | монтаж на прибори и тестови материали |
| 3 | Александър Серебров Александър Викторенко |
26 януари 1990 12:09 UTC | 26 януари 1990 15:11 UTC | 3 часа и 2 минути | монтаж на прибори и платформи за използване на „Икар“ |
| 4 | Александър Серебров Александър Викторенко |
1 февруари 1990 08:15 UTC | 1 февруари 1990 13:14 UTC | 4 часа и 59 минути | първи пробен полет на „Икар“, излизане през новия люк в модула „Квант-1“ |
| 5 | Александър Серебров Александър Викторенко |
5 февруари 1990 06:08 UTC | 5 февруари 1990 09:53 UTC | 4 часа и 59 минути |
- 5 февруари – 3 ч. 45 мин. – втори пробен полет на „Икар“ за инспекция на външната обшивка на станцията. Максимално отдалечаване от „Мир“ – 40 метра.
На 30 септември 1989 г. става мощно изригване на слънцето и първоначалните оценки показвали, че космонавтите могат да получат доза на облъчване, многократно по-голяма от допустимото равнище. В действителност космонавтите получават доза, съответстваща на нормален двуседмичен полет.