Союз 11 е съветски пилотиран космически кораб, който извежда в Космоса първия екипаж на първата в света орбитална станцияСалют-1. Мисията завършва трагично, след като при подготовката за завръщане в земната атмосфера, капсулата се разхерметизира и тричленният екипаж загива.[1] Това е първият и единствен случай на смърт в космоса.

Союз 11
Данни за кораба
Ракета-носителСоюз (GRAU 11A511)
Полет на Союз №19
Име на корабаСоюз 7К-ОКС № 32
Космодрум Байконур Площадка № 1
Старт6 юни 1971 04:55:09 UTC
Скачване7 юни 1971 07:49 UTC
Място на скачванеСалют-1
Разкачване29 юни 1971 18:28 UTC
Кацане29 юни 1971 23:16:52 UTC
Изминато разстояние15,932 млн. km
Апогей249,6 km
Перигей211,7 km
Инклинация51,6°
Период88,82 min
Маса6790 kg
NSSDC_ID1971-053А
NORAD ID05283
Данни за екипажа
Членове на екипажа3
Позивна„Янтар“
Място на кацане47°20′ с. ш. 70°24′ и. д. / 47.333333° с. ш. 70.4° и. д. Казахска ССР
Брой обиколки около Земята384
Снимка на екипажа

Г. Доброволски, Вл. Волков, В. Пацаев
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Союз 10 Космос 496
Союз 11 в Общомедия

Дублиращ

редактиране

Резервен

редактиране

Екипажът на Георгий Доброволски се подготвя като дублиращ на екипажа на Алексей Леонов. Три дни преди старта медицинската комисия отстранява Валерий Кубасов поради открито тъмно петно в белия дроб. Вместо замяна на бордовия инженер, е взето решение да лети дублиращия екипаж [2]


Параметри на мисията

редактиране
  • Маса: 6790 кг
  • Перигей: 211,7 km
  • Апогей: 249,6 km
  • Наклон на орбитата: 51,6°
  • Период: 88,82 мин

Програма

редактиране

Програмата на полета включва скачване с орбиталната станция „Салют-1“ и работа на нея. Същия ден 6 юни в 12 ч. и 30 мин. бълг. време екипажът коригира орбитата на „Союз-11“ чрез системите за ръчно управление. Новата е с параметри: апогей 217 км, перигей 185 км и период за една обиколка 88,3 минути.

На 7 юни 1971 г. „Союз-11“ се скачва със „Салют-1“. Автоматично корабът е приближен до станцията на 100 м. По-нататъшното сближаване и скачване извършват самите космонавти с ръчните системи за управление и ориентиране на кораба. Скачват „Союз“ със „Салют“ и след това извършват плътно механично съединяване на кораба със станцията и свързват електрическата и водна инсталация на двата апарата. Тяхното общо тегло е 25 тона.

Същия ден (7 юни) в 9 ч. и 45 мин. космонавтите отварят херметичния люк и през прохода преминават в космическата станция. Най-напред извършват проверка на херметичността на „Салют“, бордовите уреди и апарати. Командирът Доброволски докладва, че апаратурата работи нормално. Атмосферното налягане в помещенията е в определените граници (около 900 mm Hg), а температурата в тях – около 17 °C.

Програмата на станцията включва:

  1. проверка на конструкцията, бордовите системи и апарати на станцията;
  2. изпробване на методи и средства за ориентация и навигация на станцията, на системите за маневриране на станцията в орбита;
  3. изследване на обекти по земната повърхност, климатични явления и др.;
  4. изследване спектрите на небесни тела и изследване на електромагнитното излъчване от земната повърхност в различни диапазони;
  5. медикобиологични изследвания за изучаване влиянието на космическия полет върху организма на човека.

Космонавтите наблюдават земната повърхност. Пацаев изследва спектъра на някои звезди с астрофизическия уред „Орион“. На петия ден изършват контролни медикобиологични изследвания за влиянието на безтегловността върху организмите им. На 10 юни правят измерване на плъттността на костите си и съдържанието на калций в тях. Предишният ден Доброволски показва на телевизионните зрители специален натоварващ костюм за поддържане на мускулите в нормално състояние. По време на целия космически полет със „Салют“ здравословното състояние на тримата космонавти е добро.

На 29 юни 1971 г. те пренасят материалите от изследванията и своите дневници в кораба „Союз-11“. Отделят го от станцията и продължават с него полета по орбита. В полунощ на 30 юни е включена спирачната двигателната система на „Союз“. Тя работи определеното време и е изключена. От този момент връзката с тримата е прекратена.

Приземяване

редактиране

„Союз-11“ се приземява плавно в определения район – степта на Караганда. Групата за издирване пристига с вертолет, отваря люка на кораба и открива, че космонавтите са мъртви. Установява се, че 30 минути преди приземяването е настъпила внезапна разхерметизация на космическия кораб, въздухът е изтекъл и космонавтите са загинали от взривна декомпресия.

Дотогава космонавтите не използват при приземяването херметичните си скафандри, които са могли да ги спасят.

Източници

редактиране
  1. Time Magazine. Triumph and Tragedy of Soyuz 11 // Time Magazine, 1971. Архивиран от оригинала на 2008-06-20. Посетен на 2008-07-06 2007. (на английски)
  2. Лента.ру Они были обречены (рус.)