Космическа станция
Космическата станция е изкуствена конструкция, създадена с цел пребиваването на хора в космическото пространство. Към 2008 г. съществуват само станции в ниска околоземна орбита, наричани също орбитални станции. Космическите станции се различават от космическите кораби по отсъствието на устройства за излитане и кацане. Те са предвидени за средносрочно пребиваване в орбита, достигащо седмици, месеци и дори години.
Космическите станции се използват за изучаване на последствията от продължителния космически полет върху човешкото тяло, както и за провеждане на по-големи по брой и продължителност научни изследвания, отколкото на другите космически апарати. След злополучния полет на Союз-11 до Салют-1, всички рекорди по продължителност на пилотиран космически полет са поставени на космически станции.
Рекорди по продължителност са поставяни неколкократно:
- 437,7 дни – от Валери Поляков на борда на „Мир“ от 1994 до 1995 г.
- 742 дни – от Сергей Авдеев (на 27 август 1999 г.).
До 2005 г., на борда на „Мир“, 3 космонавта са приключили самостоятелни мисии с продължителност над година.
Видове космически станции
редактиранеМонолитни
редактиранеОбщо казано, дотогава изстреляните станции са от два типа. По-ранните са „монолитни“ като Салют и Скайлаб, които се конструират и изстрелват като един сегмент, след което се обитават от екипаж. Общо взето те съдържат всичко необходимо (провизии, оборудване за експерименти и изследователска дейност и т.н.) при изстрелването си и след като бъдат обявени за „изразходвани“ се изоставят. Това позволява постоянно човешко присъствие на станцията.
Със Салют-6 и Салют-7 настъпват видими промени, защото са построени с две места за скачване, което позволява идването на втори екипаж на борда с друг космически кораб. Скайлаб също е конструиран с две места за скачване, като второто поколение станции, но втория отсек никога не е използван. Това позволява на снабдителните кораби Прогрес да се скачват и да доставят нови запаси, които да подсигурят дълготрайните мисии.
Модулни
редактиранеВтория вид, като Мир и МКС, са изградени от модули. Изстрелва се един главен модул и по-късно се изстрелват и свързват допълнителни модули, обикновено със специфична функция (за Мир модулите се изстрелват самостоятелно с ракета-носител, докато за МКС се изстрелват със Спейс Шатъл). Този метод позволява по-голяма гъвкавост на операциите и премахва необходимостта от използването на невъобразимо мощна ракета, с която да се изведе станцията. Тези станции са предвидени от самото начало да се подсигуряват от допълнителен кораб за снабдяване, който да осигурява на екипажа провизии за по-дълготраен престой на станцията.
Употреба
редактиранеКосмическите станции са използвани, както за граждански, така и за военни цели. Последната използвана станция за военни цели е Салют-5 от съветската космическа програма Алмаз през 1976 – 77 г.[1]
Предишни и настоящи космически станции
редактиране(датите съответстват на периодите прекарани с екипаж на тях)
- Салют поредица от космически станции (СССР, 1971 – 1986)
- Салют-1 (1971, 1 екипаж и 1 несполучливо скачване)
- ДОС-2 (1972, провалено изстрелване)
- Салют-2/Алмаз (1973,провал малко след изстрелването)
- Космос 557 (1973, навлизане обратно в атмосферата 11 дни след изстрелване)
- Салют-3/Алмаз (1974, 1 екипаж и 1 несполучливо скачване)
- Салют-4 (1975, 2 екипажа)
- Салют-5/Алмаз (1976 – 1977, 2 екипажа и 1 несполучливо скачване)
- Салют-6 (1977 – 1981, 16 екипажа (5 дълги престоя, 11 кратки престоя и 1 несполучливо скачване)
- Салют-7 (1982 – 1986, 10 екипажа (6 дълги престоя, 4 кратки престоя и 1 несполучливо скачване)
- Мир космическа станция (СССР/Русия, 1986 – 2000, 28 екипажа с дълъг престой)
- Международна космическа станция (МКС) (САЩ, Русия, Япония, Европейска космическа агенция, Канада, Бразилия, Италия 2000-настояще, 30 екипажа с дълъг престой към януари 2012)
- Тиегун поредица от космически станции (Народна република Китай)
- Тиегун 1 (2011, 2 непилотирани скачвания)
След като Мир е свалена от орбита през 2001 г. МКС е единствената космическа станция, която е постоянно обитаема. Тя е обитаема от 3 ноември 2000, като на борда ѝ постоянно има екипаж, който се сменя периодично. Тиегун 1 приема непилотирани и пилотирани космически кораби, но не е постоянно обитаема.
Списък на обитаваните космически станции със статистики
редактиранеКосмическа станция | Картинка | Изстрелване | Сваляне от орбита | Броя на дните, в космоса |
Екипаж и туристи |
Посещения | Маса (кг) | ||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
В орбита | Обитавана | Пилотирани | Безпилотни | ||||||
Салют-1 | 19 април 1971 01:40:00 UTC |
11 октомври 1971 | 175 | 24 | 3 | 2 | 0 | 18 425 | |
Скайлаб | 14 май 1973 17:30:00 UTC |
11 юли 1979 16:37:00 UTC |
2249 | 171 | 9 | 3 | 0 | 77 088 | |
Салют-3 | 25 януари 1974 22:38:00 UTC |
24 януари 1975 | 213 | 15 | 2 | 1 | 0 | 18 500 | |
Салют-4 | 26 декември 1974 04:15:00 UTC |
3 февруари 1977 | 770 | 92 | 4 | 2 | 1 | 18 500 | |
Салют-5 | 22 януари 1976 18:04:00 UTC |
8 август 1977 | 412 | 67 | 4 | 2 | 0 | 19 000 | |
Салют-6 | 29 септември 1977 06:50:00 UTC |
29 юли 1982 | 1764 | 683 | 33 | 16 | 14 | 19 000 | |
Салют-7 | 19 април 1982 19:45:00 UTC |
7 февруари 1991 | 3216 | 816 | 26 | 12 | 15 | 19 000 | |
Мир | 19 февруари 1986 21:28:23 UTC |
23 март 2001 05:50:00 UTC |
5511 | 4594 | 137 | 39 | 68 | 124 340 | |
МКС | 20 ноември 1998 | В орбита, като се предвижда до 2020 |
9488 (към 11 ноември 2024) |
8775 дни (към 11 ноември 2024) |
204 посетители (към 6 януари 2012) |
66 (към 6 януари 2012) |
53 (към 6 януари 2012) |
375 727 | |
Тиегун 1 | 29 септември 2011 13:16:03 UTC |
2013 г. | 4792 дни (към 11 ноември 2024) |
0 (към 6 януари 2012) |
0 (към 6 януари 2012) |
0 (към 6 януари 2012) |
1 (към 6 януари 2012) |
8506 kg |
Бъдещи разработки
редактиранеКитай разработва още две космически лаборатории наречени Тиенгун 2 и Тиенгун 3, който трябва да бъдат изведени в орбита до 2016 г. След това се очаква до 2020 година страната да изведе нова станция състояща се от 3 модула с общо тегло 60 тона. Китай е поискал обществото да предложи имена и символи който да бъдат ползвани за новата Китайска космическа станция.[2]
Компания Bigelow Aerospace разработва надуваеми обитаеми модули с търговска цел. Идеята за тези модули произлиза от проекта на НАСА ТрансХаб. Дженезис I и Дженезис II са вече изстреляни непилотирани прототипи на такава станция, създадени за да изпробват надеждността на надуваемите модули.
Бъдещите модели са Галакси, Сънденсър и BA 330, всеки от които е по-голям и по-сложен от предходния. BA 330 се очаква да бъде пилотиран производствен модел.
Проект 921-2 е роботното име на плана за конструиране на китайска пилотирана космическа станция до 2012 г.
Космическите станции в литературата, киното и телевизията
редактиране- Научнофантастичния сериал Вавилон 5 представя идеята на сценариста Джоузеф Майкъл Стразински за космическата станция на бъдещето. Съоръжението е с дължина пет мили (8 км) и тежи два милиона и петстотин хиляди тона. Станцията се захранва от ядрен реактор и създава изкуствена гравитация за обитателите си, като се върти със скорост от 60 мили/час (96 км/ч).