Спасово (област Добрич)
За другото българско село вижте Спасово (Област Стара Загора).
Спасово е село в Североизточна България. То се намира в община Генерал-Тошево, област Добрич.
| Спасово | |
  Спасово  Спасово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 856 души[1] (15 март 2024 г.) 18 души/km² |
| Землище | 47,487 km² |
| Надм. височина | 100 m |
| Пощ. код | 9561 |
| Тел. код | 05738 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 68196 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП – Обединена левица; 2015) |
| Кметство – кмет | Спасово Андреан Симеонов (ГЕРБ) |
История
редактиранеСелището в района на с. Спасово е от най-ранно тракийско време - бронзовата епоха. В района на тракийската могила в западната част на селото са намерени монети от римско време - на Юстин I (VI в.) и Василий II (Х-XI в.). Намерена е и керамика от ранновизантийската епоха (V-VI в.) и от времето на Първата българска държава (IX — XI в.) По времето на турското владичество селото е оценено от турските власти от стратигическо значение. По писмени сведения от 1526 г. в турския данъчен регистър е записано под името Сюлейманлък. През първата половина на XVI в. в селото се заселват турски и татарски семейства. През средата на XIX в. селото има турски облик.
След освобождението от османско владичество, тук се заселват отново много българи, дошли основно от Котел и от с. Голям Дервент, Елховско. През 1891 г. селото е център на община, съставна на Балчикска околия.[2]
Жителите на Спасово участват активно във войните за национално освобождение и обединение – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. След подписването на Солунското примирие през 1918 г. румънските власти започват да нахлуват в Южна Добруджа. Съгласно Ньойския договор през 1919 г., Южна Добруджа влиза в пределите на Румъния. През 1940 год е подписан Крайовския мирен договор и Южна Добруджа отново е върната на България. Тогава в с. Спасово са настанени преселници от с. Долно Чамурлий, Румъния. Преди да дойдат тук, българите от с. Долно Чамурлий изминават дълъг и сложен исторически път. Те са будни хора, възрожденци, добри стопани и земеделци.
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 895 | 100,00 |
| Българи | 366 | 40,89 |
| Турци | 124 | 13,85 |
| Цигани | 172 | 19,21 |
| Други | 30 | 3,35 |
| Не се самоопределят | 12 | 1,34 |
| Неотговорили | 191 | 21,34 |
Религии
редактиранеСъс заселването на българи в селището на с. Спасово след Освобождението, се поставя началото на църковната дейност. Със средства, събрани от населението, през 1894 г. е построена църквата „Свети Спас“ – солидна каменна сграда и камбанария на три етажа. По време на първата румънска окупация богослужението се извършва на български. През периода 1924–1940 г. в нея има румънски свещеник. След връщането на Южна Добруджа към България, отново се връща богослужението на български от свещеник Кирил.
Храм „Свето Възнесение Господне“.
Обществени институции
редактиранеПървото българско училище в с. Спасово е открито през 1882 година, а през 1964 година е построена нова голяма училищна сграда. През 1942 година е наименувано „Йордан Йовков“, което име носи без прекъсване до днес. Читалището е основано през 1985 година, а през 1960 година е построена нов представителен читалищен дом. Там действат множество колективи – смесен хор, женски хор, мъжки хор, театрална трупа, танцов състав, естрадно-сатиричен състав, битово женска вокална група, детска музикална група, духов музикален състав, фанфарен оркестър.
Редовни събития
редактиранеВсяка година на Спасовден, четиридесет дена след Великден в селото се провежда събор.
Личности
редактиране- Родени
- Стоян Гамалов-Гамала, акордеонист
- Доротея Тончева (р. 1946), българска актриса
Библиография
редактиране- „История на рода Спасови от село Спасово“ от Георги Топалов, изд. „Матадор 74“. 2008 г.