Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Спасово (Област Стара Загора).

Спасово е село в Североизточна България. То се намира в община Генерал-Тошево, област Добрич.

Спасово
Общи данни
Население 925 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 47,487 km²
Надм. височина 100 m
Пощ. код 9561
Тел. код 05738
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 68196
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Генерал Тошево
Валентин Димитров
(БСП)
Кметство
   - кмет
Спасово
Андреан Симеонов
(ГЕРБ)

Съдържание

ИсторияРедактиране

Селището в района на с. Спасово е от най-ранно тракийско време - бронзовата епоха. В района на тракийската могила в западната част на селото са намерени монети от римско време - на Юстин I (VI в.) и Василий II (Х-XI в.). Намерена е и керамика от ранновизантийската епоха (V-VI в.) и от времето на Първата българска държава (IX — XI в.) По времето на турското владичество селото е оценено от турските власти от стратигическо значение. По писмени сведения от 1526 г. в турския данъчен регистър е записано под името Сюлейманлък. През първата половина на XVI в. в селото се заселват турски и татарски семейства. През средата на XIX в. селото има турски облик. След освобождението от османско владичество, тук се заселват отново много българи, дошли основно от Котел и от с. Голям Дервент, Ямболско.

Жителите на Спасово участват активно във войните за национално освобождение и обединение – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. След подписването на Солунското примирие през 1918 г. румънските власти започват да нахлуват в Южна Добруджа. Съгласно Ньойския договор през 1919 г., Южна Добруджа влиза в пределите на Румъния. През 1940 год е подписан Крайовския мирен договор и Южна Добруджа отново е върната на България. Тогава в с. Спасово са настанени преселници от с. Долно Чамурлий, Румъния. Преди да дойдат тук, българите от с. Долно Чамурлий изминават дълъг и сложен исторически път. Те са будни хора, възрожденци, добри стопани и земеделци.

РелигииРедактиране

Със заселването на българи в селището на с. Спасово след Освобождението, се поставя началото на църковната дейност. Със средства, събрани от населението, през 1894 г. е построена църквата „Свети Спас“ – солидна каменна сграда и камбанария на три етажа. По време на първата румънска окупация богослужението се извършва на български. През периода 1924–1940 г. в нея има румънски свещеник. След връщането на Южна Добруджа към България, отново се връща богослужението на български от свещеник Кирил.

Храм „Свето Възнесение Господне“.

Обществени институцииРедактиране

Първото българско училище в с. Спасово е открито през 1882 година, а през 1964 година е построена нова голяма училищна сграда. През 1942 година е наименувано „Йордан Йовков“, което име носи без прекъсване до днес. Читалището е основано през 1985 година, а през 1960 година е построена нов представителен читалищен дом. Там действат множество колективи – смесен хор, женски хор, мъжки хор, театрална трупа, танцов състав, естрадно-сатиричен състав, битово женска вокална група, детска музикална група, духов музикален състав, фанфарен оркестър.

Редовни събитияРедактиране

Всяка година на Спасовден, четиридесет дена след Великден в селото се провежда събор.

ЛичностиРедактиране

Родени

ИзточнициРедактиране

  • „История на рода Спасови от село Спасово“ от Георги Топалов, изд."Матадор 74" 2008 г.

Външни препраткиРедактиране

Тук е роден и израсъл големият акордеонист Стоян Гамалов-Гамала, работещ в гр.Варна.