Спас Чилингиров

български генерал

Спас Иванов Чилингиров е български офицер, генерал-майор.

Спас Чилингиров
български генерал
Портретна снимка, 24 февруари 1917 г.
Портретна снимка, 24 февруари 1917 г.

Войни Балканска война
Междусъюзническа война

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Спас Чилингиров в Общомедия
Генерал Чилингиров в Солун, 1 май 1913 г. Фото П. Лазаров

БиографияРедактиране

Ген. Спас Чилингиров е роден на 30 януари 1860 г. През 1877 – 1878 учи във Военна Академия в Русия след което се завръща в България. Член на професионалния офицерски корпус и един от строителите на българската армия. Като млад офицер служи във Варна, Силистра и Русе. След това създава трети Бдински полк и стана командира на 35-и пехотен врачански полк.

По време на Балканските войни Спас Чилингиров е командир на 2-ра бригада от 7-а пехотна Рилска дивизия състояща се от 22-ри пехотен тракийски полк и 14 пехотен македонски полк. За 22 дена изтласква турската армия от Източна Македония и я освобождава. Участва в превземането на Кочани като за две денонощия разбива 16 низамска дивизия, превзема Оризаре, Виница и достига Солун въпреки подлостта на гърците и сърбите. Спас Чилингиров води единственото българско подразделение в Македония и е подчинен на сръбския генерал Степан Степанович.

Спас Чилингиров влиза с тържествен марш на 29.10.1912 в Солун и става първия военен комендант на Солун. След 20.11.1912 Спас Чилингиров вече в състава на Четвърта българска армия пресреща и разбива турците при Булаир. Загубите на турската армия са 6000 убити, 12000 ранени при незначителни български загуби.

Участвал в следните битки:

  • 5 октомври 1912 г. – превземане на Дамянци и Царево село;
  • 6 октомври 1912 г. – боевете при Стамир;
  • 7 октомври 1912 – 8 октомври 1912 г. – с. Трабатовище;
  • 10 октомври 1912 – 11 октомври 1912 г. – освобождаване на Кочани;
  • 12 октомври 1912 г. – с. Берово;
  • 17 октомври 1912 – 18 октомври 1912 г. – боевете при Керезли, Градец, Редовине;
  • 22 октомври 1912 – 23 октомври 1912 г. – гара Демир Хисар;
  • 26 януари 1913 г. – Булаир, Доган Аслан, Червен чифлик, Байрям тепе и Сиври тепе;
  • 17 юни 1913 – 18 юни 1913 г. – Злетовската река на височина 650, битката за Солун;
  • 19 – 21 юни 1913 г. – боевете при Соколарци-Райчино;
  • 26 юни 1913 г. – Кочани;
  • 24 юни 1913 г. – Безиково, Пресека;
  • 5 юли 1913 г. – Камениста чука, Драгобращ, Калиманци, Гърляно.

През 1914 г. като командир на 2-ра бригада от 7 пехотна рилска дивизия е произведен в чин генерал-майор.[1]

За участие в Балканските войни е награден с военния орден за храброст 3 степен, 2 класа.

Умира на 14 юли 1920 г.

СемействоРедактиране

Баща му Иван и майка му Катерина живеят в Пловдив.

В Силистра се среща със съпругата си Олга Тихчева /1878 – 1956/, родена в Тулча, образована дама завършила в Одеса. Тя е дъщеря на адвокат Марин Тихчев роден през 1844 в Русе и Мария Хаджииванова – внучка на Вълчан войвода и дъщеря на Иван Вълчанов и родена в Тулча.

Във Враца се раждат синът му Борис Чилингиров на 4 април 1897 г. и дъщеря му Надежда на 27 декември 1904 г.

Военна службаРедактиране

  • Командир на 35-и врачански полк
  • Командир на 16-а пехотна дружина
  • Командир на 8-и пехотен полк
  • Командир на 7-и пехотен полк
  • Командир на 2/7 бригада

Военни званияРедактиране

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. в-к Воля, 19 септември 1914 г., бр. 494, с. 2