Зле опазено момиче

Зле опазено момиче (от фр. La Fille mal gardée) е комичен балет от две действия.

Файл:Fille Mal Gardee -Royal -Nerina & Blair -2.JPG

Надя Нерина (Лиза) и Дейвид Блеър (Колен) в премиерата на версията на Фредерик Ащън, Лондон, 1960 г.

„Зле опазено момиче“ е една от най-старите и най-важни творби в съвременния балетен репертоар, въпреки че е многократно променяна. Съществуват не по-малко от шест партитури, някои от които са били адаптации на по-стара музика. Първата хореография е дело на балетмайстора Жан Добервал върху аранжимент на петдесет и пет-популярни за времето си френски песни. Премиерата е на 1 юли 1789 г. в театъра Grand Théâtre de Bordeaux в Бордо, Франция, под заглавието Le balet de la paille, ou Il n'est qu'un pas du mal au bien (Сламата, или Само една стъпка дели доброто от лошото).

Днес се играят две версии. Едната е на Александър Горски към музиката на Петер Лудвиг Хертел, първоначално поставена за Болшой театър в Москва през 1903 г. Версията на Горски почти изцяло се основава на постановката на Мариус Петипа и Лев Иванов от 1885 г. за имперския балет в Санкт Петербург. Петипа и Иванов преработват версията на Пол Тальони по музиката на Хертел, първоначално поставена през 1864 г. за Берлинския дворцов балет.

Втората версия е създадена през 1960 г. от Фредерик Аштън за Кралския балет в Лондон.

Семплият и донякъде наивен сценарий прави балета популярен и го утвърждават като присъствието му в репертоара на балетни трупи по цял свят.

История на творбата

"Порицанието" (Le reprimande / Une jeune fille querellée par sa mère) на Пиер-Антоан Бодуен

Зле базено момиче е творба на Жан Добервал, един от най-големите хореографи на своето време, ученик на Жан-Жорж Новер и учител на "бащата на руския балет" Шарл-Луи Дидло. Легендата разказва, че Добервал е вдъхновен от гравюрата на Пиер-Антоан Бодуен "Полицанието" (Le reprimande / Une jeune fille querellée par sa mère). Картината показва възрастна жена да се кара на младо момиче (най-вероятно дъщеря й), обляно в сълзи и с намачкани дрехи, в хамбар със слама, а на заден план младеж се опитва да избяга по стълбите. Говори се, че сюжетът се сторил толкова забавен на Добервал, че той веднага се заел да сътвори подходящ сценарий за балет.

Премиерата на балета се състои на 1 юли 1789 г. в Grand Théâtre de Bordeaux в Бордо, Франция. Съпругата на Добервал - балерината Мари-Мадлен Креспе е в главната роля на Лиза, танцьорът Южен Хус в ролята на Колен, а Франсоаз Льо Риш на вдовицата Рагота (Мама Симон във версията на Аштън).

Музиката

В края на 18. и началото на 19. век партитурите за балети често са били потпури от популярни песни и мелодии, аранжирани или от музикалния директор на театъра, или от водещия цигулар на оркестъра на оперния театър, който по това време е бил и диригент (отделната роля на оркестровия диригент все още не е установена).

Партитурата от 1789 г. е аранжимент от петдесет и пет популярни френски песни. Не е останала информация за композиторите и аранжорите на музиката в първоначалната постановка. Възможно е самият Добервал да е направил аражимента, защото освен че е автор на сценария, той е и компетентен цигулар.

Постановки на оригиналната версия на Добервал

Две години след премиерата, Добервал поставя балета в Лондон, като променя е заглавието на днешното "Зле опазено момиче". На премиерата на 30 април 1791 г. съпругата на Добервал отново пресъздава Лиза, докато в ролята на Колен е ученикът на композитора - Шарл-Луи Дидло.

Музиката за лондонската постановка е оркестрирана от музикантите на театър "Пантеон".

Йожен Хус, пресъздал ролята на Колен, поставя версията на Добервал през 1803 г. в старата парижка опера на ул. "Ришельо", предшественик на сградата на ул. "Пелетие". Преди това (1796 г.) Хус е използвал либретото на балета за комична опера "Лиза и Колен" по музика на Пиер Гаво.

Версията на Жан-Пиер Омер

Хореографът Жан-Пиер Омер, балетмайстор на Парижката опера и ученик на Добервал, прави редица промени в балета.

През 1828 г. Омер представя изцяло нова версия, създадена за балерината Полин Монтесю. За тази постановка композиторът Фердинанд Херолд адаптира оригиналната партитура от 1789 г. и заимства много теми от оперите на Жан-Пол Мартини и Гаетано Доницети .

Па де дьо на Фани Елслер

През 1837 г. великата австрийска балерина Фани Елслер дебютира в Парижката опера в продукцията на Омер. Създават се нови танцови номера, които демонстрират най-добрите артистични качества на примата. Елслер избира множество танци от изключително популярната партитура "Любовен еликсир" на Доницети. Днес гранпато на Еслер е включено във версията на Аштън за британския Кралски балет.

Версията на Пол Тальони

Италианският хореограф Пол Тальони, брат на легендарната балерина Мария Тальони, е балетмайстор на дворцовия балет в Берлин между 1852 и 1866 г. На 7 ноември 1864 г. Тальони представя своя, изцяло нова, постановка, като поръчва нова партитура от резидентния композитор на Берлинската кралска опера - Петер Лудвиг Хертел. Тази творба се радва на огромен успех и остава в репертоара на операта дълги години.

Зле опазеното момиче в Русия

Балетът е поставен за първи път в Русия от балетмайстора Джузепе Соломони през 1800 г. за Петровския театър (предшественик на Болшой театър) в Москва, постановка, която по-късно е ревизирана от наследника на Соломони Жан Ламирал през 1808 г. И двете продукции използват оригиналните петдесет и пет песни, вероятно в собствен аранжимент. и оригиналната имитация оценка на 1789, може би в адаптации получени за всяка съответна постановка.

Премиерата на балета в Санкт Петербург е 2 октомври (20 септември) 1818 г. на сцената на имперските театри в постановка на Дидло, който вече е пресъздал ролята на Колен в Лондон през 1791 г. Дидло е първи балетмайстор в Санкт Петербург 1801–1811 г. и 1816–1837 г. Заглавието е сменено на Напразно предупреждение (La Précaution inutile, ou Lise et Colin), а музиката е на Катерино Кавос .

Версията на Омер от 1828 г. е поставена за първи път на руска сцена през 1845 г. от балетмайстора Ираклий Никитин. Големият хореограф Жул Перот - първи балетмайстор на петербургските Императорски театри, поставя своя собствена редакция на версията на Омер през 1854 г., като добавя нова музика от Цезар Пуни. Постановката на Перо е играна последно през 1880 г. за бенефиса на Павел Герд .

Редакция на Петипа и Иванов

Вирджиния Цуки като Лиза в редакцията на Петипа и Иванов, Санкт Петербург, 1885 г.

Голямата италианска балерина Вирджиния Цуки гастролира в Санкт Петербург през 1885 г., като представя успешно различни роли в няколко театри в имперската столица. По желание на император Александър III директорът на имперския театър Иван Всеволожски кани Цуки на гастрол. Балерината дебютира в ролята на Лиза през 1864 г. Режисьорът Всеволожски трябваше да плати изключително висока цена, за да получи резултата на Hertel от Берлин, докато самата Zucchi командваше големи хонорари плюс изпълнение на обезщетението в своя договор.