Мария Антиохийска

Мария Антиохийска (1145-1182) е византийска императрица, съпруга на император Мануил Комнин.

Мария Антиохийска
византийска императрица
Родена	1145 Антиохия
Починала	1182 Константинопол, Византия
Семейство
Род	Рамнулфиди
Баща	Раймон дьо Поатие
Майка	Констанс Антиохийска
Братя/сестри	Боемунд III Антиохийски Филипа Антиохийска Агнес Антиохийска Жана Антиохийска
Съпруг	Мануил I Комнин
Партньор	Алексий Комнин
Деца	Алексий II Комнин
Мария Антиохийска в Общомедия

Мария е дъщеря на Констанс Антиохийска, регент на Антиохийското княжество, и съпруга й Раймон дьо Поатие.

През 1160 г. след като вторият съпруг на Констанс Антиохийска, Рейналд Каталонски, е пленен от арабите на Мах ал Дин, халифа на Алепо, Констанс запазила управлението на Антиохия за себе си. Срещу нея обаче се обявили бароните, които подкрепяли сина й, Боемунд III. С помощта на йерусалимския крал Балдуин III бароните в Антиохия отстранили Констанс и предали регентския пост на богатия и властен латинския патриарх на Антиохия, който е и политически опонент на Констанс. Констанс се обръща към формалния сюзерен на Антиохийското княжество, византийския император Манул Комнин, с официален протест срещу тези действия на бароните.

През 1151 г. император Мануил I Комнин вече е вдовец (съпругата му Ирина умира същата година) и планира да се ожени за някоя принцеса от съседните кръстоносни държавици. Йоан Контостефан и великият драгоман Теофилакт са поставени начело на делегация, пратена в Йерусалим, за да търси нова съпруга на императора. Техният избор се спира на Мария Антиохийска и Мелисенда Триполитанска, дъщеря на граф Раймонд II Триполитански и Ходиерна Йерусалимска. Двете кандидатки са известни с красотата си, но според Йоан Кинамус Мария Антиохийска е по-красивата от двете: тя е висока и с руси коси, което издава норманския й произход. По съвет на Балдуин III Мелисенда и брат й Раймонд III Триполитански се заемат със събране на огромна зестра, включително и подаръци от Ходиерна и сестра й кралица Мелисенда Йерусалимска. Византийските посланници обаче не са впечатлени и отлагат годежа близо година. Вероятно до тях е достигнала мълвата за съмнителния произход на Мелисенда, чиято майка била подозирана в изневяра. Така Мануил Комнин се спира окончателно на Мария Антиохийска. Тови обидило Раймонд III Триполитански, който в отговор нападнал о-в Кипър.

Междувременно една византийска делегация начело с Алексей Комнинин и префекта на Константинопол, Йоан Каматер, пристига в Антиохия, за да уговори условията за бъдещия брак между императора и антиохийската принцеса. През септември 1161 г. от пристанището Св. Симеон, Мария Антиохийска потегля за Константинопол. Мануил Комнин и Мария Антиохийска се венчават в катедралата "Св. София" в Константинопол на 24 декември 1161 г. Бракосъчетанието е извършено от тримата православни патриарси: Лука Хрисоверг, патриарха на Константинопол, Софроний , патриарха на Александрия, и Атанасий, православния патриарх на Антиохия. Бракът е отпразнуван с пищни празненства, богати подаръци за църквата и надбягвания на Хиподрома за населението.

Бракът между Мануил Комнин и Мария закрепва отношенията между Византия и Антиохия и засилил позициите на Констанс Антиохийска, на чийто протест Мануил Комнин се отзовал благосклоннo. Чрез неговата подкрепа Констанс Антиохийска отново поема управлението на княжеството.

През 1169 г Мария Антиохийска ражда син, бъдещия император Алексий II Комнин.

Мария започва да играе важна роля в политическия живот на Константинопол. Говорейки френски език като майчин, тя успява да улови двойната игра на хипоболеуса Аарон, който тайно се ползвал от съветите на западните представители в двора. Като резултат Аарон е ослепен по заповед на императора.

След смъртта на съпруга си Мария формално се замонашва под името "Ксения", но в действителност управлява като регент на сина си Алексий II. Въпреки че е става монахиня, Мария притежава множество амбициозни убожатели, но отдава предпочитанията си на протостратора Алексий, който става неин съветник и любовник. Това поведение на Мария скандализирало ромейското общество. Със западния си произход и италианските си маниери Мария Антиохийска не се нрави на православните поданици на империята и често регентството й е обвинявано в некомпетентност. Водачи на опозицията срещу Мария Антиохийска стават доведената й дъщеря, Мария Комнина (Мария Порфирогенита) и съпруга й, кесаря Райнер Монфератски, който също е от омразните латини. Като първородна дъщеря на Мануил Комнин Мария Порфирогенита се смята за законна наследница на властта в империята, а и на възраст е колкото доведената си майка. Мария Порфирогенита и Райнер получават подкрепата на Константинополския патриарх. Той обаче е арестуван по заповед на Алексий, което поставило началото на кървава вендета по улиците на Константинопол.

Братовчедът на покойния Мануил Комнин, Андроник Комнин, който до тогава живее в изгнание, е повикан обратно в столицата по молба на Мария Комнина. През 1182 г. Андроник Комнин влиза в града и провокира жителите му да извършат масови кланета в квартала на латините, населяван предимно от венецианци и генуезци. След като Андроник установява контрол над Константинопол, Мария Порфирогенита и Райнер Монфератски са отровени, а императрица Мария Антиохийска е арестувана и е хвърлена в тъмница. Самият Андроник Комнин застава начело на регентския съвет на малолетния Алексий II. Мария Антиохийска се опитала да потърси помощ от зет си, унгарския крал Бела III, но безуспешно. Принуден от Андроник, малолетният Алексий II подписва заповед за екзекуцията на собствената си майка, след което Андроник заповядва на сина си Мануил и севаст Георги лично да екзекутират императрицата, но и двамата категорично отказали да го сторят. Тогава Мария Антиохийска е удушена от хетейриарха Константин Трипсих и евнуха Птеригеонит, след което е погребана в необозначен гроб на близкия плаж. Около трагичната смърт на императрицата се разнасят различни версии. Според една от тях Мария Антиохийска е удавена в морето, пъхната в завързан чувал. След смъртта й Андроник Комнин се обявява за съимператор на малолетния Алексий, който скоро след това е убит. Така Андроник Комнин узурпира цялата власт в империята.