Килелерски бунт: Разлика между версии
Нова страница: „'''Селските бунтове в Тесалия''' ({{lang-el|Εξέγερση του Κιλελέρ}}) избухват на 6 март 1910 г. и са к...“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 21:45, 6 май 2017
Селските бунтове в Тесалия (Шаблон:Lang-el) избухват на 6 март 1910 г. и са кулминация на нерешения аграрен въпрос още от времето на присъединяване на Тесалия към Гърция, през 1881 г. - по силата на константинополския договор. [1]
Предистория
След присъединяването на почти цяла Тесалия към Гърция /без района на Еласона/ старите османски чифликчии се изселват от областта. Същевременно правителството на Харилаос Трикупис, от модернистичната (нова) партия, иска да развива модерно земеделие с цел плодородната тесалийска равнина да изхранва нарастващото население на кралството, като привлича към старите османски окрупнени земеделски стопанства чужди инвестиции, независимо под каква форма. По този начин не се решава въпроса с оземляването на местните земеделски стопани, които се оказва, че са благоприятствали при стария чифликчийски режим - спрямо нововъведения, при който те се обърнати в статус на крепостни селяни. Тесалийските селяни се оказват за зла беда на модернистичното гръцко правителство и будни и осведомени за новите форми на колективизация на земята, със запазено право на собственост. Всички тези стечения на обстоятелства и наслагвания водят до бунтовни настроения сред местните, със стремеж за налагане на правителството да приеме аграрна реформа, посредством която селяните да получат право на собственост върху плодородната тесалийска земя. [2]
Инциденти
Селските бунтове се свързват с Килерер (Блистер), където на 6 март 1910 г. се случва инцидент. Организирани, около 200 селяни искат да се качат без билети на влака на тесалийски железници за Лариса, където е насрочен митинг в подкрепа на нов аграрен закон. Директорът на тесалийските железници Политис отказва да ги качи без билети и селяните превземат влака, започвайки да хвърлят камъни по вагоните и да чупят прозорци. Извикано е жандармерийско подкрепление, което открива огън срещу селяните във влака, убивайки двама и ранявайки много други. [3]
Отделно от това, между тесалийските селяни и гръцкото правителство в Атина съществува огромно напрежение по повод убийството на Маринос Антипа през 1907 г. от арендатори на бившите османски чифлици. Стефанос Драгумис се опитва политически да яхне селските настроения и да трупа популярност.
Влаковата композиция с убитите и ранени продължава за Лариса, като на гара Цулар (Мелия) са убити още двама и ранени други 15 селяни. След като композицията пристига в Лариса, сблъсъците се пренасят на градска територия и в крайна сметка към 15 часа следобед са потушени от кавалерията. Въпреки инцидентите и размириците, студентът Георгиос Шунас успява да прочете пред събралите се на митинга манифест, който е отправен и изпратен до парламента и правителството в Атина. Селяните са изключително гневни, че са превърнати от властите в Атина в "бели роби на Тесалия". [4]
Съдебен процес
След края на митинга много хора са арестувани и изправени пред съд, обаче в съдебен процес на 23 юни 1910 г. всички те са оправдани, най-вече по политически причини - наближаващата сянка на балканската война в борбата за Македония. Гръцкото правителство не иска да настройва селяните срещу политиката си, понеже ще има нужда от войници. [5]
Последствия
За събитията в Тесалия скоро се разчува из цяла Гърция. Увеличава се и обществения натиск за решаване на аграрния въпрос. Политическата власт се вижда принудена да предприеме мерки в насока удовлетворяване исканията на тесалийските селяни. Първата стъпка в тази насока е направена през 1911 г. от правителството на Елефтериос Венизелос, който наследява като премиер Стефанос Драгумис. Приемат се редица законодателни стъпки в полза на изполичарите, но не се стига до отчуждавания, предвид наближаващия военен конфликт.
Едва след 1923 г., след т.нар. малоазийска катастрофа, и след като в Тесалия са заселени бежанци от Мала Азия по силата на споразумението за размяна на население между Гърция и Турция, проблемът с оземляването на селяните в Тесалия е решен /предвид опасността от нови бунтове/. Аграрният въпрос в Тесалия е ликвидиран окончателно от правителството Николаос Пластирас, посредством одържавяване на големите поземлени владения, които съществували още от османско време в Тесалия под формата на чифлици. [6]
