География на Беларус

Беларус (на беларуски: Беларусь) е независима държава разположена в Източна Европа без излаз на море. Площ 207 595 km² (12-о място по големина в Европа, 2,04% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 9 475 174 души (16-о място по брой на населението си в Европа). Столица град Минск.

География на Беларус
Континент	Европа
Регион	Източна Европа
Площ
• Общо	207 595 km2
Граници	408 km – Полша 448 km – Литва 158 km – Латвия 1170 km – Русия 826 km – Украйна
Най-висока точка	Дзержинская 345 m
Най-ниска точка	бряг на река Неман, на границата с Литва 83 m
Най-дълга река	Днепър 2201* (710) km, Западна Двина 1020* (328) km, Неман 937* (459) km, Западен Буг 831* km, Припят 775* km, Сож 648* (493) km, Березина 613 km, Вилия 510* (282) km
Най-голямо езеро	Нароч (80 km²) Освейско (53 km²) Червоное (44 km²) Вигоновско (26 km²)
Климат	умереноконтинентален
Беларус в Общомедия

Географско положение, граници

Беларус е разположена в Източна Европа, без излаз на море, в западната периферия на Източноевропейската равнина в пределите на басейните на Днепър (средното течение), Западна Двина и горното течение на Неман. За равнинната като цало повърхнина на страната е характерно редуването на ниски възвишения, равнинни и низинни пространства, на места заблатени и заети от езера. На север, североизток и изток Беларус граничи с Русия (дължина на границата 1170 km), на юг – с Украйна (826 km), на запад – с Полша (408 km), на северозапад – с Литва (448 km) и Латвия (158 km). Обща дължина на границите 3010 km.

Територията на Беларус, се простира между 51°16′ и 56°10′ с.ш. и между 23°11′ и 32°47′ и.д. Крайните точки на страната са следните:

• крайна северна точка – (56°10′20″ с. ш. 28°08′18″ и. д.56.172222° с. ш. 28.138333° и. д.56.172222, 28.138333), на границата с Латвия.
• крайна южна точка – (51°15′43″ с. ш. 30°32′22″ и. д.51.261944° с. ш. 30.539444° и. д.51.261944, 30.539444), десен бряг на река Днепър, на границата с Украйна.
• крайна западна точка – (52°17′00″ с. ш. 23°10′43″ и. д.52.283333° с. ш. 23.178611° и. д.52.283333, 23.178611), десен бряг на река Западен Буг, на границата с Полша, при полското село Немиров.
• крайна източна точка – (53°23′34″ с. ш. 32°46′36″ и. д.53.392778° с. ш. 32.776667° и. д.53.392778, 32.776667), на границата с Русия.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми

Геоложки строеж

Територията на Беларус е разположена в западната част на Източноевропейска платформа. В зависимост от дълбочината на залягането на кристалинния фундамент се обособяват: Беларуска антеклиза, Припятска, Брестка и Оршанска падини, Полеска, Жлобинска и Латвийска седловини. В южната част на страната навлиза северният участък на Украинския щит, а в източната – Воронежката антеклиза. Кристалинния фундамент е разположен на дълбочина от 20 – 100 до 1000 – 5000 m и само в най-южната си част (при село Глушковичи, Гомелска област) се открива на повърхността. В неговия състав са включени скали с долнопротерозойска и архайска възраст. В утаечния слой, мощността на който достига до 1000 – 5000 m са установени предимно теригенни и карбонатни наслаги от всички възрасти, от горния протерозой (рифей и венд) до неогена и антропогена включително.

Полезни изкопаеми

В недрата на Беларус има находища на разнообразни полезни изкопаеми. Особено място сред тях заемат залежите от калиеви соли (силвинит, карналит), открити през 1949 г. (Старобинско, Петриковско находище). В южните и югоизточните части на страната през 1941 г. са открити големи находища на каменна сол (Старобинско, Давидовско, Мозирско). Към Припатската низина са привързани находищата на нефт, открити през 1964 – 68 г. (Речицко, Осташковско, Вишанско и др.), кафяви и каменни въглища и горящи шисти (в Гомелска и Брестка области). Широко разпространение имат находищата на огнеупорни глини, карбонатни пясъци, строителен камък и други изкопаеми, свързани с утаечния чехъл на Източноевропейската платформа. В страната има големи запаси от торф и множество минерални извори.

Природа

Релеф

Основните черти на релефа на Беларус в значителна степен са обусловени от антропогенното континентално заледяване. Повърхнината в северозападната част на страната е образувана от система от добре съхранили се моренни валове от последното (Валдайско) заледяване. Най-значителни са Свенцянския, Браславския и Освейския валове, явяващи се части от големия Балтийски моренен вал. Между моренните валове се простират заблатени низини с участъци от моренни и камови хълмове (Немански, Нарочано-Вилейски, Полоцки и др.). От запад на изток през страната се простира Беларуското възвишение, състоящо се от отделни и обособени по-малки възвишения: Гродненско, Волковиско, Новогрудско, Минско, Витебско, Оршанско и др., образували се основно по време на московското заледяване и впоследствие разчленени от долините на реките. Особено разчленено е Минското възвишение с най-високата точка на Беларус – връх Дзержинская гора 345 m53°50′55″ с. ш. 27°03′57″ и. д.53.848611° с. ш. 27.065833° и. д.53.848611, 27.065833, Дзяржинская хара). Югоизточната част на Беларус се заема от полоса от приледникови (водно-ледникови, льосови и алувиални) равнини, от които най-издигната е (до 240 m) Оршанско-Могильовската равнина. Продължението ѝ на запад са Централноберезинската и малките по площ Барановичка и Прибугска равнини. Много по-ниско (150 – 100 m) и по̀ на юг е разположено беларуското Полесие, представляващо монотонно-равнинна повърхност, образувана основно от флувиоглациални и следледникови речни наслаги. В крайния юг на места се издигат ниски и размити моренни хълмове и валове от епохата на максималното (Днепровско) заледяване – Мозирското възвишение и др. Най-ниската точка на страната (83 m) е на брега на река Неман, на границата с Литва.

Климат

Климатът на Беларус е умерено континентален със значително влияние на атлантическите въздушни маси (с чести циклони) и, в по-малка степен – от континенталните и арктичните въздушни маси. Средните годишни температури варират от 7,4 °C на югозапад до 4,4 °C на североизток. Средна януарска температура от -4,4 °C на югозапад до -8 °C на североизток; средна юлска от 17 °C на север до 18,8 °C на юг. Абсолютен максимум 37 °C (Брест, Гомел), абсолютен минимум -41 °C (Витебск). Годишната сума на валежите варира от 550 mm на юг до 700 mm във възвишенията в средната част на страната, като 2/3 от валежите падат през топлия сезонна годината. Вегетационният период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 178 на север до 208 денонощия на юг.

Средни температури за Минск

температура	януари	февуари	март	април	май	юни	юли	август	септември	октомври	ноември	декември
минимална	-6 °C	-7 °C	-4 °C	3 °C	8 °C	12 °C	14 °C	13 °C	8 °C	4 °C	-1 °C	-5 °C
максимална	-3 °C	-2 °C	3 °C	12 °C	18 °C	21 °C	23 °C	22 °C	16 °C	10 °C	2 °C	-2 °C

Средна януарска температура	Средна юлска температура	Средна сума на валежите през януари (в mm)	Средна сума на валежите през юли (в mm)

Води

Реки

Територията на Беларус принадлежи към два водосборни басейна – Черноморски и Балтийски. Общата дължина на реките (с дължина над 5 km) е над 51 хил.km, а гъстотата на речната мрежа съставлява 0,2 – 0,28 km/km². Към Черноморския водосборен басейн принадлежи река Днепър (с притоците си Припят, Сож, Березина и др.), а към Балтийския водосборен басейн – реките Западна Двина, Неман (с притока се Вилия) и в североизточната част изворите на река Ловат (от басейна на Нева). Подхранването на реките е смесено, предимно снежно и дъждовно. За всичките реки е характерно ясно изразено пролетно пълноводие и лятно-есенни, а в басейна на реките Западна Двина и Неман зимни прииждания в резултат на поройни дъждове. Реките се използват за местно корабоплаване (Днепър, Припят, Березина, Западна Двина, Неман), пренос на дървен материал и, в по-малка степен за производство на електроенергия. Много от реките служат като водоприемници при пресушаването на блатата.

Езера

Езерата в Беларус наброяват над 10 700 (заедно със стариците). От тях само 1351 имат площ над 0,1 km² и 279 – над 1 km². Най-значителна дълбочина и разнообразие на бреговете имат езерата с ледников произход, които са характерни за северната част на страната (Нароч 79,6 km², Освейско 52,8 km² и др.). В средните части на страната езерата са малки, постепенно заблатяващи се, основно старици и карстово-суфазионни. На юг, в Полесието има много старици и остатъчни плитки езера, разположени в торфено-блатните масиви, като най-големи са Червоное (43,6 km²) и Вигоновско (26 km²). Повечето от езерата са проточни и регулират оттока на реките. Те, заедно с реките служат за транспорт, охладители на водите от ТЕЦ-овете (Березовска, Лукомълска). По дъната на много от тях има значителни запаси от сапропели, които се използват за производство на минерални торове и като химически суровини. Богати са на различни видови риби, по бреговете им са изградени почивни, здравни и туристически бази.

Почви, блата

В Беларус преобладават ливадно-подзолистите почви (около 60% от земеделския фонд) с различен механичен състав и степен на оподзоленост. В западните части господстват почви близки към кафявите горски и торфено-подзолистите, а в низините, особено в Полесието – ливадно-блатните и блатните (22,7%) и пясъчните ливадно-подзолисти почви. По долините на големите реки са разпространени алувиално-ливадни почви. Около 0,5% от територията на страната има ливадно-перегонно-карбонатни почви със значително съдържание на хумус. Над 1/3 от територията на Беларус е заета от блата и заблатени земи, особено разпространени в Полеската, Приднепровската и други низини. През годините са проведени обширни дмероприятия по осушаването на земите заети от блата и включването им като обработваеми земи.

Растителност

Процент на горите по райони в Беларус

  более 60%

  50 – 60%

  40 – 50%

  30 – 40%

  20 – 30%

  менее 20%

Беларус е разположена в подзоната на смесените гори. Горите заемат над 1/3 от нейната територия, около 1/5 се падат на ливадите и пасищата, под 1/10 на блатната и храстовата и около 1/3 на културната растителност. Почти 2/3 от горите са иглолистни, в т.ч. бор 56,3% и смърч 9%. От дребнолистните породи преобладава брезата. Широколистните гори (дъб, габър, клен, ясен, липа) заемат над 5% от горския фонд. На север са разпространени широколистно-смърчови и смърчови гори, в средните, по-високи части, наред с боровите гори растат смесени габърово-дъбово-смърчови гори, а на юг габърови и габърово-дъбови. В Полесието преобладават широколистно-боровите гори. Дребнолистните породи се срещат навсякъде. Дърводобивните гори съставляват 15,3%, а бъдещите дърводобивни 26,7% от горския фонд. Залесяват се редица нови видове – сибирска лиственица, кримски бор, червен дъб и др. Заблатените територии заемат над 20%, а само блатата и торфищата 12%. Низинните торфени блата съставляват 80% от блатата, като най-разпространени са в Полесието. В тяхната растителна покривка господстват острицата, някои видове житни треви и обикновени треви. Върховите блата с преобладаване на сфагови мъхове са характерни за северната част на страната.

Животински свят

Животинският свят на Беларус съчетава представители на широколистните гори, тайгата и лесостепите (сърна, белка, летяща катерица, лисица, заек, глиган, петнист лалугер, смърчова кръсточовка, степна чучулига и др.). Край водоемите се срещат бобър, видра, норка и множество водоплаващи птици.

Природни райони

В зависимост от релефа, водите, почвите и растителността територията на Беларус се поделя на 6 природни (физикогеографски) района.

• Беларуско-Валдайски район – заема северната част на страната и се дели от своя страна на Беларуско поезерие с относително млад хълмисто-моренен релеф и Беларуско възвишение със значително по-стар хълмисто-моренен релеф. Най-голямата река е Западна Двина и има много езера. Заблатените територии са 18%, а горите около 25%. Около 50% от пясъчните низини са покрити с борови гори, а към възвишенията са привързани смърчово-дъбови гори с примеси от дребнолистни породи.
• Летгалско и Браславски възвишения – заемат крайните северозападни части на страната и имат млад хълмисто-моренно-езерен релеф.
• Западнобеларуски район – простира се от западната граница на Беларус, като се стеснява на изток като клин и достига до Копилското възвишение. На североизток опира в южните склонове на Ошмянското и Минското възвишения, а на юг граничи с Полесието. Релефът е хълмисто-моренен в съчетание с дънноморенен (Лидска и Прибугска равнини) и водно-ледников (Горно- и Среднонеманска низини) релеф. Реките се отнасят към басейните на Немен и Западен Буг. Главна река Неман. Разпространени са смесени смърчово-дъбово-гобърови гори, редуващи се с борови.
• Източнобеларуски район – разположен е североизточно от линията Белиничи – Могильов – Краснополе. Голяма част от района е извън границите на страната, на територията на Смоленска и Московска област. Представлява повишщена платообразна равнина с характерни многочислени суфозионни подини и силно врязани речни долини, суходолия и оврази. Основните реки са Днепър и левият му приток Сож. Горите са се съхранили главно на югозапад и се състоят предимно от смърч, бор, осика, бреза и по-рядко дъб и габър. Около 50 – 60% от територията на района е заета от обработваеми земи.
• Предполески район – заема централните и югоизточни части на Беларус. Обхваща широка преходна равнинна ивица от Беларуското възвишение на север към Полесието на юг. Релефът е предимно равнинен. Всичките реки са от басейна на Днепър: Березина (с най-голямо значение), Сож, Друт, Птич. Около 1/3 представляват обработваеми земи, а има и големи масиви със смесени гори.

Полески район – представлява огромна заблатена низина, простираща се на 500 km от река Западен Буг на запад до река Сож на изток. На север граничи с равнинно-хълмистите пространства на Западнобеларуския район и Централноберезинската равнина, а на юг преминава в Украинското Полесие. Голяма част от реките в Полесието принадлежат към водосборния басейн на река Припят. Горите заемат около 30% от територията му. Разпространени са основно борови гори, катосвоеобразни видове са широколистните и смесените гори и низинните блата.