Уикипедия

Гропино

Гро̀пино (на гръцки: Δάφνη, Дафни, до 1926 година Γρόπινο, Гропино, катаревуса Γρόπινον, Гропинон,[1] до 1957 Βαλτολίβαδο, Валтоливадо, катаревуса Βαλτολίβαδον, Валоливадон[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Въртокоп (Скидра) в административна област Централна Македония.

Гропино
Δάφνη
— село —
Гърция
40.7703° с. ш. 22.2339° и. д.
Гропино
Централна Македония
40.7703° с. ш. 22.2339° и. д.
Гропино
Воденско
40.7703° с. ш. 22.2339° и. д.
Гропино
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВъртокоп
Географска областСланица
Надм. височина15 m
Население565 души (2021 г.)

География редактиране

Гропино е разположено на 15 m надморска височина, на 22 km югоизточно от град Воден (Едеса) и на 6 km източно от демовия център Въртокоп (Скидра).[3]

История редактиране

В Османската империя редактиране

В XIX век Гропино е малко българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Групиново (Гропино) има 224 жители българи.[4]

Всичките жители на Гропино са под върховенството на Цариградската патриаршия - по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гропино (Gropino) има 208 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[5] Учител в селото между 1870 и 1908 година, а вероятно и след това, е Иван Тръпков (1838 – ?).[6]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година, че селото има 12 къщи и че екзархистите от него се черкуват в съседното Свети Георги.[7]

Населението намалява поради маларията и сблъсъците на българските и гръцките чети в района до 1912 година.[3]

В Гърция редактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Гропино остава в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гропиново има 17 къщи славяни християни и 3 къщи цигани мохамедани.[8]

Българското му население се изселва и в 1924 година в селото са заселени 133 бежански семейства.[3] В 1926 година селото е прекръстено на Валтоливадо.[9] В 1928 година Гропино е представено като чисто бежанско с 28 бежански семейства и 120 души бежанци.[10] В 1935 година, след пресушаването на Ениджевардарското езеро в Гропино са заселени много бежански семейства от Понт и Мала Азия, които получават освободена от езерото земя.[3]

В 1957 година селото е прекръстено отново, този път на Дафни. Селото е много богато, поради плодородието на землището. Отглеждат се много овошки - праскови и ябълки, както и памук, жито и млечни крави.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Гропино на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Арки[11] Άρκι Мавро Μαϋρο[12] река на С от Гропино[11]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 79[3] 15[3] 143[3] 475[3] 562[3] 588[3] 519[3] 663[3] 700[3] 667 679

Бележки редактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 67. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  6. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 664.
  7. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
  8. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  9. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гропино&oldid=12010760“.