Иван Бележков
Иван Михайлов Белѐжков Попфилипов с псевдоним Асен[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Негов фонд с документи се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[2][3]
| Иван Бележков | |
| български революционер | |
| Роден |
11 февруари 1866 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Биография редактиране
Иван Бележков е роден в 1866 година в разложкото село Годлево, което тогава е в Османската империя. Син е на книжовника Михаил Попфилипов. В 1887 година завършва с втория випуск Солунската българска мъжка гимназия[4][3] и една година е учител в родното си село. От 1888 до 1890 година учителства в Банско, от 1890 до 1894 година - в Мелник, а от 1894 до 1896 година отново в Банско. След това е директор на прогимназията в Мехомия.[5][3]
В 1895 година Бележков влиза във ВМОРО и става председател на основания в края на 1896 година от Гоце Делчев революционен комитет в Мехомия, където е учител през 1896 - 1897 година. След това заминава като учител в Неврокоп, където остава до 1900 година. Там става член на околийския революционен комитет и разширява революционната мрежа. Заподозрян от властите е принуден да бяга в Свободна България и от 1902 до 1903 година е началник на революционния граничен пункт в Лъджене. Сменен е в Лъджене от Неделчо Гарванов.[3][6] Поддържа кореспонденция с М. Бахметева, Никола Бояджиев, Гоце Делчев, В. Илиев, Александър Колчагов, Симеон Молеров, Георче Петров, Кирил Пърличев, Христо Татарчев.[7]
В 1904 година след общата амнистия Бележков се връща в Македония и става учител в Банско и Мехомия. В 1911 – 1912 година е директор на непълната гимназия в Банско. Занимава се с обществена дейност. Умира в родното си село в 1944 година.[6][8][9]
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 11.
- ↑ ДАА, Фонд № 1936К, оп.1
- ↑ а б в г Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 314.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
- ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 11.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 80.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 315.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 18.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 46.