Отваря главното меню

Пограничните пунктове на Вътрешната македоно-одринска революционна организация са спомагателни организации в граничните градове и села на Княжество България с Османската империя, чрез които за целите на революционната борба се прехвърлят оръжие, литература, набират се доброволци и се окомплектоват заминаващи чети във вътрешността на Македония, Одринско и Родопите. Лично Гоце Делчев се заема с дейността по организирането на първите пунктове в Кюстендил и Дупница през 1895 и 1896 година.

ВМОРО и ВМРО
Bitolya Macedonian-Adrianopolitan Revolutionary District Seal.JPG
Девиз

 • Свобода или смърт
 • Македония на македонците

Цели

 • Автономия за Македония и Одринско
 • Независима Македония

Структура

 • Централен комитет
 • Задгранично представителство
 • Структура на революционните окръзи
 • Четнически институт
 • Погранични пунктове
 • Спомагателна организация
 • Разузнавателна организация

Хронология

 • Основаване (1893)
 • Илинден-Преображение (1903)
 • Мюрцщегски реформи
 • Борба с чуждите пропаганди (1904 - 1908):
Сръбска и Гръцка
 • Разцепление на ВМОРО (1905 - 1908)
 • Легализация (1908 - 1910): НФП и СБКК
 • Войни за национално обединение (1912 - 1918):
МОО, Партизански формирования
Тиквешко въстание
Охридско-Дебърско въстание
Валандовска акция
11 дивизия Партизански отряд
 • Разкол в македонското освободително движение след Първата световна война
 • ВМРО (1919)
ВТРО, ВЗРО и ВДРО
 • Братоубийствени войни във ВМРО:
Убийство на Тодор Александров
Горноджумайски събития
Протогеровисти
 • Официална забрана (1934)

Категории

 • Дейци на ВМОРО
 • Дейци на ВМРО
 • Ренегати
 • Афери
 • Конгреси
 • Сражения
 • Печатни издания
 • Мултимедия
 • Документи

Още

 • Българска екзархия
 • ВМОК
 • Македонска емиграция в България
 • МПО
 • Български акционни комитети
 • Охрана

IMRO badge.JPG
Пренос на оръжие към вътрешността на Македония. Сред четниците са Никола Жеков (седнал в средата, трети от ляво надясно с пушка в лявата ръка, до него седнал с пушка в дясната ръка Андрей Христов, а Кольо Сарафчето е приведеният най-вдясно.
Карта на маршрутите от Кюстендил и Дупница за вътрешността на Македония.

Върховния македоно-одрински комитет също създава свои погранични пунктове в Дупница и в Чепеларе. Началници на пункта са Вълчо Сарафов (1899 – 1901), Константин Антонов (1901 – май 1902) и Петър Кузманов. Чепеларския пункт получава от Върховния комитет материали за препращане през границата, като за целта са изградени три тайни канала – през Проглед, Широка лъка и Манастир. До пролетта на 1900 година в Чепеларския пункт Върховният комитет складира 400 пушки „Крънка“ и 50 сандъци с патрони. В Баташкия пункт са изпратени 900 пушки и 280 сандъка с патрони. Оръжието и боеприпасите по тайните канали са прехвърлени в Османската империя.[1]

Одринският окръжен революционен комитет също протестира пред ВМОК в писмо до Янаки Гочев, началник на пограничния пункт в с. Хебибчево. По време на Илинденско-Преображенското въстание обаче базите на ВМОРО и ВМОК са общи.

След възстановяването на Вътрешната македонска революционна организация през 1919 година пограничните пунктове подновяват дейността си. В освободената Пиринска Македония ВМРО също изгражда свой погранични пунктове, които са подкрепени от Спомагателната организация на ВМРО, заради вътрешните конфликти с правителствените въоръжени сили на БЗНС, а по-късно и с тези около кръга „Звено“, а също и с въоръжените чети на МФО. След международен протест от страна на Кралство Югославия и Гърция срещу нахлуването на четите на ВМРО на тяхна територия, Царство България е принудено под международен натиск да затвори общата си граница с двете държави през 1928 година, което практически преустановява дейността на пограничните пунктове.

Като главен пограничен пункт на революционната организация се очертава Кюстендил, през който минава най-краткият път от София за Македония.

Кюстендилски пунктови началнициРедактиране

Други пунктови началнициРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Георгиев, Георги. „Още по въпроса за създаването и дейността на пограничните пунктове на ВМОРО в Дупнишко 1896 – 1897 г.“ – Македонски преглед, кн. 2, София, 1999, стр. 67 – 80.
  • Джонев, Ангел. „Създаване и първоначална дейност на пограничния пункт на ВМОРО (1895 – 1897).“ – Кюстендилският край в национално освободителните борби в Македония 1878 – 1912 г., Кюстендил, 1999, 47 – 63.
  • Стойнева, Василка. „Към въпроса за Марко Секулички и Кюстендилския пограничен пункт 1902 – 1905 г.“ – 100 години от Рилския конгрес на ВМОРО – История и съвременност, Кюстендил, 2006, 213 – 220.

БележкиРедактиране

  1. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300 – 301.
  2. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 394.
  3. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 411.