Кокре (на македонска литературна норма: Кокре) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

Кокре
Кокре
— село —
Св. св. Кирил и Методий от църквата „Свети Архангел Михаил“
Св. св. Кирил и Методий от църквата „Свети Архангел Михаил
41.2914° с. ш. 21.6303° и. д.
Кокре
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областМариово
Надм. височина720 m
Население7 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Кокре в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в пазвите на Дрен планина, в северния край на областта Мариово, южно от общинския център Прилеп. Разположено е на надморска височина от 720 метра. Землището му е 21,6 km2. Преобладават пасищата с 1345 ха, обработваемите земи са 496 ха, а горите 115 ха.[1]

История редактиране

В Османската империя редактиране

Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. 9 1 690
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 15 917
Дефтер № 73 от 1519 г. 63 2 3002
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 36 11 2 4539
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 34 5 2138

В XIX век Кокре е изцяло българско село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кокре (Kokré) е посочено като село с 46 домакинства и 223 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кокре има 466 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кокре е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 74 къщи.[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кокре има 400 българи екзархисти.[5]

Според Георги Трайчев Кокре има 56 къщи с 446 жители българи.[6]

При избухването на Балканската война 1 човек от Кокре е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Първата световна война 6 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[8]

Преброявания в Югославия и Северна Македония[1] редактиране

Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 195 240 266 206 53 19 16 7
македонци 240 266 206 53 19 16 7
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 0 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 0 0 0 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 0 0 0 0 0 0 0

Личности редактиране

Родени в Кокре
  •   Катерина Димеска (р. 1963), политик от Северна Македония, депутат от ВМРО-ДПМНЕ
  •   Костадин Трайков Богданов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 2 скопска дружина[9]

Бележки редактиране

  1. а б в Кокре (Kokre) село во Прилепско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-03. Посетен на 3 март 2014 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80-81.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  6. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 89.