Ливадийски дворец
Ливадийският дворец е бивша южна резиденция на руските императори, разположена на брега на Черно море в село Ливадия в Крим, на 3 км от Ялта.
| Ливадийски дворец Лівадійський палац | |
 | |
  Ливадийски дворец Местоположение в Украйна | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Украйна |
| Терит. единица | Ялтенски район |
| Местоположение | Ливадия |
| Стил | Ренесанс |
| Статут | Паметник на историята и културата |
| Сайт | ливадийский-дворец.рф |
| Ливадийски дворец в Общомедия | |
Дворецът в лек „италиански“ стил е издигнат в началото на 20 век по проект и под ръководството на Николай Краснов. Съперничи си с Воронцовския дворец за най-луксозна резиденция в Крим. Тук е мястото на провеждането на съюзническата конференция в Ялта.
История редактиране
През 1834 г. Ливадия е купена от командира на гръцкия Балаклавски батальон Теодосий Ревелиоти от граф Лев Потоцки.
Първа императорска резиденция редактиране
От 1861 г. имението Ливадия става лятна резиденция на император Александър II и императорското семейство. Според проекта на Иполит Могинети, домът на граф Потоцки е преустроен (Големият дворец), построени са двореца на наследника (Малкият дворец), Свитския дом и кухня. Също така през този период е построена църквата „Въздвижение на Светия кръст“. Архитект на ливадийската резиденция от 1871 г. е Алфонс Винсент, работил по дачата „Ериклик“, камбанарията на църквата „Въздвижение на Светия кръст“ (по проект на Давид Грим), Русчукската колона, църквата „Възнесение Господне“ в Ливадия и други сгради.
Българската делегация в Ливадия редактиране
След избирането на Александър Батенберг за княз на България, в Ливадия отива делегация от няколко народни представители за да му връчи официално акта от Първото велико народно събрание. Това става на 4 май 1879 г. По това време младия княз гостува на руския император Александър II. Делегацията е в състав: Митрополит Симеон, Тодор Бурмов, д-р Васил Каракановски, Константин Стоилов, Хаджи Муезин, Младен Цеков и още едно лице, за което няма съхранени исторически записи.
Втора императорска резиденция редактиране
През 1894 г. Александър III умира в Ливадия.
През 1911 г. по проект на ялтенския архитект Николай Петрович Краснов е построен нов Бял дворец за император Николай II.
Според някои данни, император Николай II е похарчил около 4 милиона златни рубли. Един от помощниците на Краснов е младеж на име Александър Ротач, който по-късно стана известен художник и реставратор.
В периода между 1902 – 1916 г. в Ливадия са построени дворецът на придворния министър, барон Фредерикс; Свитския (Пажовия) корпус и редица други сгради. Големият дворец е съборен през 1910 г. (на негово място е построен Белият дворец), а Малкият е разрушен по време на Втората световна война.
В съответствие с член 412 (продължение), том X, част 1 от Кодекса на законите на Руската империя, Ливадия е била дворцова собственост на Императорския дом, лична собственост на особите от Императорския дом и е могла да бъде завещавана и делима на части.
Гражданската война в Русия редактиране
След свалянето на Временното правителство от болшевиките, на територията на Ливадийския дворец са разположени органи на Министерството на земеделието. На 30 април 1918 г. германски войски влизат в Ливадия и започват да ограбват двореца. През ноември същата година, с подкрепата на съюзниците, дворецът е зает от белогвардейците.[1]
Съветски период редактиране
През 1925 г. в бившия царски дворец е открит санаториум за селяни, а през 1931 г. той е превърнат в климатичен лечебен комбинат. През 1927 г. дворецът е посетен от Владимир Маяковски, а през 1928 г. – от Максим Горки.
_11.jpg)
От 4 до 11 февруари 1945 г. в Ливадийския дворец се състои Ялтенската конференция на лидерите на трите съюзнически сили – СССР, САЩ и Великобритания (Сталин, Рузвелт и Чърчил), а също така тук е било мястото за настаняване на американската делегация начело с президента.
През 1953 г. санаториумът е отворен отново. На 16 юли 1974 г., с решение на Всесъюзния централен съвет на профсъюзите и Централния съвет за управление на профсъюзните курорти дворецът е отворен за посетители с 2 отдела – историко-мемориален (намира се в церемониалните зали на двореца, където е открита експозицията „Кримска (Ялтенска) конференция от 1945 г.“) и изложбен.
Съвременен период редактиране
През 1993 г. Ливадийският дворец получава статут на музей. На 16 юли 1994 г. в бившите лични покои на царското семейство, на втория етаж на двореца е поставена експозицията „Романови в Ливадия“, разказваща за престоя в имението на три поколения руски императори.
В Бялата зала на двореца (мястото, където се провеждат историческите срещи по време на Ялтенската конференция) редовно се провеждат срещи на високо равнище на държавни глави. От 2004 до 2014 г. в двореца се провеждат ежегодните срещи на Ялтенската европейска стратегия. От 2014 г. срещите на Европейската стратегия за Ялта се провеждат в Киев.
В началото на 21 век в района на дворцовия комплекс се засилват свлачищни процеси, разрушени са редица подпорни стени, а подземните комуникации са нарушени. В редица стаи се появяват пукнатини. Това предизвиква широк отзвук в пресата. След известно закъснение, е извършено финансиране на ремонтни и противосвлачищни работи.[2][3]
На 5 февруари 2015 г. е открит паметник на Сталин, Рузвелт и Чърчил. Автор на композицията е руският скулптор Зураб Церетели.
На 19 май 2015 г. на главния вход на двореца Ливадия е открит бюст паметник на император Николай II. Направен е по модела на скулптора Александър Аполонов, изработен от изкуствен камък и бронз върху мраморен пиедестал.
На 18 ноември 2017 г. в присъствието на президента на Руската федерация Владимир Путин е открит паметник на император Александър III.[4]
Дворцово-парков ансамбъл редактиране
Дворцово-парковият ансамбъл в Ливадия, освен Големия дворец, включва: Свитският дом (Пажовия), двореца на придворния министър, барон Владимир Фредерикс, дворцовата църква „Въздвижение на Светия кръст“, живописен парк със запазени структури (беседки, фонтани) от периода на царското имение.
Санаториум редактиране
Понастоящем в Ливадия се намират кардиологичният санаториум „Ливадия“ и един от парковете на южното крайбрежие на Крим – Ливадийския парк (40 хектара), основан преди почти 160 години.
В парка започва Слънчевата (Царската) пътека, с дължина около 7 км.
В киното редактиране
През 1954 г. киностудио „Мосфилм“ заснема сцени от филма „Срещнахме се някъде“ на територията на Ливадийския дворец.
През 1955 г. тук е заснета една от сцените на филма „Отело“, както и „Досадникът“ (в Италианския двор) и „Дванадесета нощ“ (в Италианския двор, камбанарията на църквата и в Ливадийския рарк), през 1967 г. – „Ана Каренина“.[5]
През 1968 г. Одеската киностудио заснема филма „Един шанс от хиляда“, чието действие се провежда през 1942 г. в Крим. Много от сцените му са заснети в двореца.[6]
През 1977 г. Ливадийският дворец и парк са мястото на заснемане на музикалната комедия „Кучето в яслата“ (киностудио „Ленфилм“) .[5]
През 1978 г. дворецът е изобразен като „дворец на губернатора“ във филма „Съкровищата на горящите скали“.
Източници редактиране
- ↑ История Ливадии // crimea-on-line.ru. Посетен на 2014-10-04. (на руски)
- ↑ Ливадийский дворец в Крыму может исчезнуть // pravda.ru.
- ↑ Пресс-центр Верховного Совета АРК. Ливадийский дворец получит 22 миллиона на противооползневые работы // investigator.org.ua.
- ↑ Путин открыл в парке Ливадийского дворца в Ялте памятник Александру III
- ↑ а б Фильмы, снимавшиеся в Ливадийском дворце // kray32.ru. Архивиран от оригинала на 2014-10-06. Посетен на 2014-10-04. (на руски)
- ↑ И. А. Шошина. 01.09.2014 г. В Итальянском дворике Ливадийского дворца-музея открыта экспресс-выставка ЛИВАДИЯ – КИНЕМАТОГРАФИЧЕСКАЯ. // livadia-palace.crimea.com. Архивиран от оригинала на 2014-10-16. Посетен на 2014-12-28.
Вижте също редактиране
Външни препратки редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ливадийский дворец“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |