Я̀лта (на украински: Ялта, на руски: Ялта, на кримскотатарски: Yalta) е град, разположен на Кримския полуостров.

Ялта
Ялта
— град —
Знаме
      
Герб
Украйна
44.4994° с. ш. 34.1553° и. д.
Ялта
Крим
44.4994° с. ш. 34.1553° и. д.
Ялта
Страна Украйна
Авт. републикаКрим
Площ18,202 km²
Надм. височина54 m
Население77 003 души (2015)
4230 души/km²
КметАндрей Ростенко
Основаване1154
Първо споменаване1154 г.
Град от1838
Пощенски код+380 654 98600 – 98639
Телефонен код+7 3654
Официален сайтwww.yalta.rk.gov.ru
Ялта в Общомедия

След анексирането на полуострова от страна на Русия през 2014 година, градът де факто е част от Република Крим в рамките на Южния федерален окръг. Повечето държави от ООН, включително България, обаче приемат територията на Крим за незаконно окупирана от Русия[1] и за тях градът официално остава част от Автономна република Крим в състава на Украйна.

Населението на града е 77 003 души към 2015 година.[2]

Той е черноморски курорт. Известен е с историческата Ялтенска конференция, състояла се с участието на тогавашните световни политически лидери Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин. В града се е намирала резиденция на Сталин.

История редактиране

 
Ялта, 1869 г.
 
Ялтенската конференция, 1945 г.

Селището е споменато като Джалита за пръв път през 1154 г. от арабския пътешественик Мохамед Ал-Идриси. През 14 – 15 век е под властта на княжество Теодоро, а по-късно преминава под властта на Генуа.[3] От 1475 до 1774 г. влиза в състава на Османската империя. В този период селището запада и към края на 18 век е малко рибарско селце. След присъединяването на Крим към Руската империя през 1783 г., селището започва да се развива, като земите около Ялта са раздадени на предприемачи за отглеждане на портокали, лимони и маслини. През 1838 г. Ялта получава статут на град. Развитието на града е благоприятствано от построяването на жп линията Лозовая – Севастопол през 1873 г.[4] Основата на курортния комплекс е положена през 20-те и 30-те години на 20 век.[3] По времето на Втората световна война градът е превзет от немците в периода 1941 – 1944 г.[4]

От 4 до 11 февруари 1945 г. в града се състои Ялтенската конференция, на която лидерите на трите най-големи съюзнически сили: Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин обсъждат решителния разгром на Третия райх, следвоенното бъдеще и деятелността на ООН.[4]

След войната Ялта продължава да се развива като курортен град.

Население редактиране

 
Крайбрежната улица.
Население по години
1979[5] 1987 1989[5] 2001[5] 2009[6] 2011[6] 2013 2015[2]
80 098 89 000 88 549 81 654 78 584 78 032 78 115 77 003

Етнически състав редактиране

Населението на Ялта към 2001 г. е представено от: 67% руснаци, 27% украинци, 2% беларуси, 1% кримски татари и други.

Климат редактиране

Ялта има влажен субтропичен климат, граничещ със средиземноморски. Средната годишна температура е 13,2 °C, средната влажност на въздуха е 70%, а средното количество годишни валежи е около 613 mm.[7]

   Климатични данни за Ялта  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 17,8 19,0 27,8 28,5 33,0 34,2 39,1 39,1 35,0 31,5 25,3 22,8 39,1
Средни максимални температури (°C) 7,1 7,1 9,5 14,4 19,8 24,7 28,3 28,4 23,4 17,8 12,4 8,6 16,8
Средни температури (°C) 4,4 4,0 6,1 10,7 15,8 20,6 24,1 24,1 19,3 14,2 9,2 5,2 13,2
Средни минимални температури (°C) 2,3 1,6 3,5 7,7 12,6 17,2 20,5 20,5 15,9 11,2 6,7 3,7 10,3
Абсолютни минимални температури (°C) −12,2 −12,3 −7,3 −3,8 2,8 7,8 12,2 8,9 3,9 −1,1 −8,9 −7,4 −12,3
Средни месечни валежи (mm) 76 60 51 33 34 36 31 46 42 53 68 83 613
Източник: Погода и Климат[7]

Икономика редактиране

 
Пристанище Ялта.

95% от промишлеността на града е свързана с хранително-вкусовата промишленост, като от нея близо 42% се дължат на винопроизводството, а 19% на риболова.[8] Поради благоприятния климат на региона е развито селското стопанство. Отглеждат се тютюн, грозде, праскови, дюли, бадеми, лавандула и други култури. Произвеждат се различни сортове вино. В града също така е силно развит туризмът, като повечето летовници идват от бившите социалистически републики.

Транспорт редактиране

Поради неравния терен, градът не разполага нито с жп гара, нито с летище. Има морско пристанище и автогара.

Побратимени градове редактиране

Източници редактиране

  1. ООН ще продължи да смята Крим за част от Украйна // mediapool.bg. mediapool.bg, 2014. Посетен на 3 април 2014.
  2. а б Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2015 года.
  3. а б ((ru)) История города Ялта, население, инфраструктура.
  4. а б в ((ru)) История Ялты. Ялта Крым Архив на оригинала от 2012-02-17 в Wayback Machine..
  5. а б в ((uk)) Кількість та територіальне розміщення населення України. Дані Всеукраїнського перепису населення 2001 року про адміністративно-територіальний поділ України, чисельність, розміщення та склад населення України за статтю, групування населених пунктів, адміністративних районів, сільських рад за чисельністю населення станом на 5 грудня 2001 року.
  6. а б ((uk)) Статистичний збірник „Чисельність наявного населення України на 1 січня 2011 року“. – Киів, ДКС, 2011. – 112с Архив на оригинала от 2021-08-31 в Wayback Machine..
  7. а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Ялты. Посетен на 5 юли 2016 г.
  8. ((ru)) Сайт города Ялта – Экономика

Външни препратки редактиране