Уикипедия

Темъц

Темъц или Темско (на сръбски: Темац) е средновековна крепост, намираща се в Източна Сърбия, недалеч от село Темска, отстоящо на 15 км северно от Пирот, по пътя от него за Гургусовец.

Темъц (Темско)
Местоположение
43.2853° с. ш. 22.5811° и. д.
Темъц (Темско)
Местоположение в Сърбия
СтранаРепублика Сърбия
Пирот, с. Темска
Археология
ВидКрепост
ПериодВтора българска държава
ЕпохаСредновековие

География редактиране

Крепостта Темъц[1] се намира в Стара планина на десния бряг [2] на река Темщица (наричана и Темска река), на естествено защитен от опасващ го от три страни меандър полуостров, който е свързан със сушата с по-малко 40 м широк къс провлак. Разположена е на осигуряващо широк обзор скално купенообразно възвишение, стръмно извисяващо се на 60 м над реката. [3], непосредствено от южната страна над днес недействащата водно-електическа централа „Темац“[4]. Отстои на 4,8 км североизточно по пътя по долината на реката от днешното село Темска и е на 3,1 км от Темския манастир.

История редактиране

Темско е вероятно последната българска крепост превзета от турците[5]. Това става за пръв път чак в ХV век в 1408 г.[6], според други изследователи – в 1409 г.[7][8]

Впоследствие при Темско стават многократни кръвопролития и разорения от османците при турските походи през западните български земи към Белград, включително и в ХVII век при потушаването на Чипровското въстание в 1688 г. от румелийския бейлербей Осман Йеген паша което е записано в графитите на църквата в Темския манастир [9].

Тежки битки се водят при крепостта и в самия край на ХVII век в 1692 г. по време на Австро-турската война 1683 – 1699 г. когато, както свидетелства графита на поп Любен пак на църквата в близкия Темски манастир, много християнска кръв се проляла в Темско и хората тежко страдали от глад и от маджарите, а град Темъц и заедно с него манастира са опустошени от унгарците.[10]

Съвременно състояние и перспективи редактиране

Останките от крепостта запазени във височина на стените на места до около 1,5 м над терена са обрасли с растителност и увенчават хълма там. [11] Панорамата от откритите части на хълма към околните алпийски скали и надалеч в долината и околните старопланински върхове е впечатляваща. Специално устроената зона за излети на широките поляни край планинската река Темска на водоема при недействащата днес превърната в паметник на техниката водно-електическа централа „Темац“ [4] създава добри условия за посетителите. Каньонът на Темщица е известен като старопланинското Колорадо [12].

Топографска карта редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Дероко, Александар, Темац, Средњовековни градови у Србији, Црној Гори и Македонији, Београд, 1950, с 26.
  2. ↑ Цуњак, Млађан, Манастир Светог Ђорђа – Темска, Пирот 2013, с. 6
  3. ↑ Крепост Темско (Темъц) Уикимапия
  4. ↑ а б ВЕЦ Темац на река Темщица с 400 kW мощност е построен от Мита Гага (Димитър Младенович – Гага) и братята Иван и Милорад Чекич за нуждите на пиротската фабрика „Тигър“. Строежът започва в 1939 г. и електроцентралата е пусната на 12 април 1940 г. Построена каменна дига, довеждащ тунел и тръбопровод, както и машинна сграда, забележително е, че турбината е местно производство, а само генераторите са внесени. Централата е разрушена през 1941 г. от комунистически партизани, след 1945 г. в нея са монтирани още две турбини и е включена в енергийната система на Сърбия. До 1960 г. ВЕЦ Темац реализира рекордно производство от 4 051 090 kWh електроенергия. Работи до май 1990 година, когато е преценена като неефективна и е спряна. След закриването му ВЕЦ Темац е консервиран и днес представлява паметник на техническата култура. MASSIF Stara planina, EU Project № 2007CB16IPO006 – 2011 – 2 – 137. Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
  5. ↑ История на България, т. 4. Българският народ под Османско владичество, София 1983, с. 105,
  6. ↑ Павлов, Пламен. Цар Константин II Асен (1397 – 1422) – последният владетел на Средновековна България
  7. ↑ Павловић, Леонтије, Манастир Темска, Посебна издања: Народнимузеј, књ. 3, Смедерево, 1966.
  8. ↑ Радовић, Александар, Манастир Темска Истраживачки и конзерваторско-рестаураторски радови 1970. године, Саопштења X. Београд, Републички завод зазаштиту споменика културе, 1974. стр. 125 – 139.
  9. ↑ Цуњак, Млађан, Манастир Светог Ђорђа – Темска, Пирот 2013, с. 26
  10. ↑ Овчаров, Николай, Надписи-графити и записи по стенописите на църкви и манастири от Западните покрайнини в СР Югославия (Темска, Долна Каменица, Поганово), Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност, София 2006, с.338.
  11. ↑ Grad Temac, ЕU Study on the key natural assets and cultural heritage in Montana and Pirot municipalities, Bulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme, ID No: 2007CB16IPO006-2011-2-243, p. 40
  12. ↑ MASSIF Stara planina, EU Project № 2007CB16IPO006 – 2011 – 2 – 137, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305115432/http://masivstaraplanina.com/вец-темац-сърбия/, посетен на 15 април 2015 

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Темъц&oldid=11263313“.