Константин II Асен

последен владетел на Видинското царство

Константѝн II Асѐн, известен и като Константин Срацимир, е единственият син на цар Иван Срацимир и царица Анна, дъщеря на влашкия княз Никола I Александър. Не е известно дали получава царска титла и традиционно се приема, че не е управлявал Видинското царство, което вероятно е било е превзето от османците още при царуването на баща му.

Константин II Асен
цар/император на България
Управление 1396(?) – 1417(?)
Наследил Иван Срацимир
Наследник Ростислав Стратимирович
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Шишмановци; Срацимировци, Басараб
Баща Иван Срацимир
Майка Анна Басараб

Има две сестри, едната от които, Доротея, става съпруга на краля на БоснаТвърдко I Кротоманич. През 1365 г. след като унгарският крал Людовик превзема Видин, той изпраща цар Срацимир и цялото му семейство в хърватската крепост Хумник, където са държани в плен в продължение на четири години. [1] През 1369 г. Срацимир и Константин са освободени, но принцеса Доротея остава като придворна дама на унгарската кралица Елизабета Кротоманич, която през 1374 г. я омъжва за братовчед си Твърдко I Кротоманич.[1]

Като престолонаследник Константин участва заедно с митрополит Йоасаф Бдински в мисия в 1394 г. до османците, завладели Търново.[2] В резултат на тази мисия във Видин са пренесени мощите на три светици – Петка, Филотея и Теофана. По повод на същото това пребиваване на Константин в превзетия Търновград в една немска хроника от края на XV век е отбелязано, че цар Иван Срацимир две години след падането на Търново „благоволи да проводи превъзлюбения си син Константин... заради необходими и големи царски дела в казания Търнов“.[3] През 1404 г. цар Константин заедно със сина на Иван Шишман Фружин и войводата Мирчо Стари започват настъпление срещу турците от Добруджа до Поморавието известно като въстание на Константин и Фружин. Според друга датировка началото на въстанието е в 1408 г. Според известията на Константин Костенечки срещу въстаналите българи настъпил с войски султан Сюлейман и превзел с бой крепостта Темско. Предполага се, че това е станало към 1409 – 1410 г. През 1413 г. османците предприемат поредния поход предвождани от Муса Кесиджия, а Константин II е прогонен в Кралство Унгария, но същата година султан Мехмед I побеждава Муса Кесиджия.

Според семейната хроника на фамилията Кнежевичи-Парчевичи, потомци на босненския крал Стефан Дабиша и васали на Иван Срацимир, един от наследниците на Парчия Кнежевич – Петър I Парчевич заедно с Константин II Асен взема активно участие в борбите срещу османците по време на династичните междуособици между Муса и Мехмед I и след неуспеха на кампанията бяга заедно с последния български цар в Сърбия. Петър I умира в гр. Призрен през 1423 г

В периода между османските походи срещу Влашко (от 1417 г.) и последвалия го през пролетта на 1422 г., Константин II е окончателно прогонен в Унгария. Към 1420 г. за Константин II се споменава, че пребивава в Унгария и при Стефан Лазаревич без да се уточнява кога и за какъв период от време. Константин II Асен умира на 17 септември 1422 г. в Белград.[4]

Има съвременни исторически трактовки, които сочат, че Видинското царство продължава да съществува и след 1396 г. до 1417 г. като васално на султана.[5] Същевременно налице са и редица доказателствата за падането на Видин в османски ръце още през 1396 г. което становище се подкрепя традиционно от българските историци.

гербове на последните български владетели Фружин и Константин II Асен от Bayerische Staatsbibliothek, München
В Боянския поменик, написан през XV век в Драгалевския манастир, като последни български царе са посочени „Асена цара“ (като се има предвид Константин II Асен) и „Фружина цара“, където се има предвид Фружин.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006.
  2. Веселин Асенов, „Когато грехът надделя“, сп. „Българска история“, април 2018
  3. Веселин Асенов, „Когато грехът надделя“, сп. „Българска история“, април 2018
  4. Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 235. ISBN:978-619-7496-14-7
  5. Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 235. ISBN:978-619-7496-14-7

Извори и литератураРедактиране

  • Павлов, Пл., Цар Константин II Асен (1397 – 1422) – последният владетел на средновековна България, 2006 г.
  • Тютюнджиев, Ив. и Павлов, Пл., „Българската държава и османската експанзия 1369 – 1422“, Велико Търново, 1992
  • Аризанова, С. Пренасянето на мощите на св. Петка от Видин в Сърбия – избор или предопределение. – История, 2008, кн. 1, 22 – 30
  • Константин Костенечки. Съчинения. Изданието е подготвено от Анна-Мария Тотоманова. София, 1993
  • Григорий Цамблак. Избрани съчинения. Съст. Донка Петканова. С., 2010
  • Матанов, Хр. Залезът на Средновековна България. София, 2016
  • Гюзелев, В. Венециански документи за история на България и българите 12 – 15 в. София, 200
  • Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012
  • Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014
  • Чипровските родове
  • Йорданка Гешева. Фамилия графове Пеячевич между легендите и реалността (втората половина ХVІІ – ХХ век). Историко-генеалогично изследване. Издателска къща DioMira, 2012, 342 с., ил., табл.
  • Берлиев, Петър. Монетосеченето на цар Константин ІІ Срацимир (1397-1422 г.)
Иван Срацимир Цар на Видин (1396 – 1422) ...
Иван Срацимир Цар на българите (1396 – 1422) Фружин

де факто Княз Александър Батенберг де юре Цар Фердинанд I